— Благодаря за разбирането.
— Проявявам разбиране. Но мисля, че допускаш грешка.
— Не го каза миналата неделя.
— Е, поразмишлявах. И в този дух, благодаря, че дотогава ме държа на тъмно за преследвача.
Гласът й прозвуча саркастично, но Мария нямаше право да я вини.
— Дотогава не знаех със сигурност.
— А когато разбра? Колин е бил до теб и се е опитвал да открие отговора.
— Направи доста повече.
— Би ли предпочела да излизаш с мъж, който не прави нищо и бездейства като пън? Или с мъж, който поема нещата в свои ръце? Да му се не види, ако бях там, и аз сигурно щях да се развикам на тъпата сервитьорка. Кой не помни лицето на човек, поръчал питие преди минути?
— Видях страна на Колин, която не харесвам.
— Е, и? Мислиш ли, че мама не е виждала страна на татко, която не харесва? И обратното. Аз съм те виждала в лоша светлина, но не съм те изключила от живота си.
— Например?
— Има ли значение?
— Да.
— Добре. Винаги смяташ, че си права. Влудяваш ме.
— Не е вярно.
— Доказваш думите ми.
— А ти започваш да ме дразниш.
— Някой трябва да те вкарва в правия път и да ти посочва грешките. И в този ред на мисли, допускаш грешка и с Колин. Обади му се. Той е мъжът за теб.
— Не съм убедена.
— Защо тогава поиска да гледаме мача му днес?
* * *
Защо поиска да отидат? Заусуква го, че е обещала на Колин да гледа мача, но Серена само изсумтя презрително.
— Признай си, че го харесваш — настоя тя.
Миналата седмица наистина усети остра нужда от пространство и време за размисъл. Въртопът от чувства, разбунени от преследвача и от Колин, нарушаваше равновесието й и ден след ден положението се влошаваше.
Дори атмосферата в кантората й се струваше странна. Разсеян и напрегнат, Кен влизаше и излизаше от кабинета на Барни, макар и да не разменяше нито дума с нея. Барни също изглеждаше изнервен; в четвъртък двамата с Кен изобщо не се появиха в кантората и когато Лин не дойде на работа в четвъртък и петък, без дори да се обади, Мария очакваше Барни да вдигне шум до бога. Той обаче само й прехвърли задачите на Лин без обяснение и коментар.
Чудно.
Беше загрижена и за родителите си. Баща й продължаваше да тъгува за Копо. Посърна и престана да ходи дори в ресторанта и майка й се безпокоеше за него. Мария вечеря с тях във вторник и в четвъртък, Серена — в понеделник и в сряда, а по пътя за мача на Колин двете решиха единодушно, че нещо трябва да се направи, макар да не бяха сигурни какво.
Предвиждаше се двубоят да я поразсее, или поне така си казваше. Ала още щом Колин излезе на ринга, я обзе болезнен копнеж, примесен с остро разкаяние.
Което значеше… какво?
* * *
Понеже родителите й скърбяха, бе немислимо да не се яви на обичайния неделен обяд, въпреки че не се чувстваше в състояние да подкрепя когото и да било. Затова се изненада при вида на Серена, която я чакаше на предната веранда, поруменяла от въодушевление. Втурна се към нея още щом паркира на алеята.
— Какво става?
— Знам какво трябва да направим — обяви Серена. — Нямам представа защо не се сетих по-рано, освен че съм идиотка! Плюсът е, че двете с теб ще си върнем живота… Искам да кажа, обичам мама и татко, но не мога да идвам тук за обяд в неделя и за вечеря няколко пъти в седмично. И бездруго съм с тях в ресторанта и имам нужда от лично пространство.
— Какво си измислила?
— Как да помогнем на мама и татко!
Мария слезе от колата.
— Как са те?
— Не са на седмото небе.
— Интересно защо.
— Както казах, имам план.
* * *
Наложи се да ги увещават, но каквито и съмнения да имаха, родителите на Мария не бяха от хората, свикнали да отказват на децата си, особено когато и двете ги молеха за едно и също.
Качиха се в минивана на Феликс и поеха към „Хуманно общество“. Когато стигнаха до паркинга на ниската, неугледна постройка, Мария веднага забеляза колко мудно вървят родителите й и каква неохота издават походките им.
— Твърде скоро е — възрази майка й, когато Серена сподели идеята си.
— Просто ще видим какво предлагат — увери ги тя. — Не ви притискаме.
Сега Феликс и Кармен следваха бавно дъщерите си към входа.
— Не съм сигурна, че е добра идея — прошепна Мария, привеждайки се към сестра си. — Ами ако никое куче не му хареса?