— Стив е доброволец тук, помниш ли? Е, когато му разказах за Копо, той спомена, че има едно много подходящо куче — отвърна шепнешком Серена. — Дори се съгласи да ни го покаже лично.
— Помисли ли дали да не му вземем друго шицу? От развъдника, където им предложиха Копо?
— Разбира се — кимна Серена. — Но не исках да изглежда, сякаш се опитваме да заменим Копо.
— Не правим ли точно това?
— Не и ако кучето е различно.
Логиката на Серена не убеди напълно Мария, но тя замълча. Стив, очевидно нервен, ги посрещна пред прага. Серена го поздрави с прегръдка и го представи на родителите си. Стив ги поведе ентусиазирано към клетките.
Кучетата веднага се разлаяха оглушително. Минаха бавно край първите няколко клетки — имаше мелези на лабрадор, на питбул и на териер. Феликс и Кармен останаха напълно равнодушни.
Пред тях Серена и Стив спряха пред по-малка клетка.
— Какво ще кажете за него? — посочи Серена.
Родителите й приближиха неохотно, сякаш предпочитаха да са другаде. Мария ги последва.
— Как ви се струва? — настоя сестра й.
В клетката се гушеше дребно черно-кафяво кученце с муцунка като на плюшено мече. Не издаваше нито звук. Мария призна, че не е виждала по-миловидно животинче.
— Мелез между шицу и йоркширски териер — обясни Стив. — Много е сладък и е две-тригодишен.
Служителят отвори клетката, извади кученцето и го подаде на Феликс.
— Искаш ли да го изведеш навън? Ще се зарадва да подиша чист въздух.
Все още колебливо, Феликс пое кученцето. Кармен се приведе любопитно към него. Кученцето облиза пръстите на Феликс и се прозя, издавайки звук, напомнящ писукане.
След няколко минути Феликс се влюби; Кармен също. Серена ги наблюдаваше, стиснала ръката на Стив и очевидно доволна от себе си.
Не че нямаше основание.
Нищо чудно, че я бяха включили сред малцината избраници за стипендията; понякога Серена бе просто брилянтна.
* * *
Когато Мария се върна на работа в понеделник, напрежението в кантората се усещаше осезаемо. Всички бяха изнервени, стажантките си шушукаха над преградите около бюрата им и замълчаваха, ако приближи адвокат. От сутринта всички партньори се бяха усамотили в съвещателната зала, което означаваше, че се мъти нещо важно.
Лин отсъстваше за трети пореден ден и понеже нямаше представа какво да прави — Барни не бе оставил никакви инструкции — Мария надникна в кабинета на Джил.
Джил заклати глава и заговори на висок глас, та да я чуят в коридора:
— Ще обядваме заедно, разбира се! Очаквам с нетърпение да ми разкажеш как си прекарала почивните дни.
* * *
Партньорите продължаваха да се съвещават, когато Мария седна на масата срещу Джил в ресторант в съседство с кантората.
— Какво става днес, за бога? Все едно сме в Зоната на здрача. И какво обсъждат партньорите? Сякаш никой не знае нищо!
Джил издиша шумно.
— Много са потайни, но несъмнено си забелязала отсъствието на вашата стажантка?
— Тя има ли нещо общо със случващото се?
— Може да се каже — промърмори Джил и замълча, когато келнерът дойде да вземе поръчката им. Изчака го да се отдалечи и продължи: — Ще стигнем и до това. Ще ти отговоря, доколкото съм в течение. Но поисках да обядваме заедно, за да ти доверя нещо.
— Да, разбира се — кимна Мария.
— Доволна ли си от работата в кантората?
— Справям се. Защо?
— Защото се питах дали би напуснала, за да дойдеш да работиш в моята кантора.
От изумление тя не успя да отговори.
Приятелката й кимна.
— Знам, че е сериозно решение и не е необходимо да ми отговаряш веднага. Но искам да помислиш. Особено сега, с оглед на случващото се.
— Още не знам какво се случва. И чакай… Наистина ли напускаш?
— Планираме го отдавна. Още не беше дошла в кантората.
— Планирате го?
— Ще работя с Лесли Шоу. Тя е адвокат по трудово право в „Скантън, Дили и Мардсън“. Учихме заедно в юридическия университет. Страхотна е, умът й сече като бръснач и е адски находчива. Бих искала да ви запозная, ако предложението да работиш с нас те заинтригува. Сигурно ще я харесаш, но ако не искаш да напускаш, надявам се да забравиш какво съм ти казала. Засега се опитваме да не вдигаме шум.
— Няма да кажа на никого — обеща Мария, все още стъписана. — И, разбира се, искам да се запозная с нея, но… Защо ще напускаш?
— Защото кантората ни има сериозен проблем. Нещо като „Титаник“ се врязва в айсберга. Следващите месеци няма да са приятни.