— Какво имаш предвид?
— Лин ще съди управителния ни директор Кен за сексуален тормоз. И предполагам, че две, вероятно дори три други стажантки също ще повдигнат обвинение. Това обсъждат партньорите цял ден. Защото случаят ще влезе в новините и ще бъде тежко. Доколкото разбрах, срещата с частния медиатор миналата седмица не е минала добре.
— Кога?
— В четвъртък.
— Това обяснява защо Лин, Кен и Барни отсъстваха. Защо не съм чула нищо?
— Защото Лин все още не е подала жалба до Комисията за трудово равноправие.
— Защо тогава се е намесил медиатор?
— Защото Кен е бил предупреден преди две седмици и прави всичко възможно да предотврати делото. Несъмнено си забелязала, че оттогава се държи съвсем благоприлично. Ужасен е. И той, и другите партньори се надяват да постигнат извънсъдебна договорка. Кен обаче няма пари.
— Как така?
— Две бивши съпруги? И не се случва за пръв път. Има и предишно споразумение. Затова те разпитвах за него. Понеже си млада и привлекателна и работиш в кантората, което е достатъчно за Кен. Човекът мисли с нещо от кръста надолу. И, разбира се, Лин ще настоява, че партньорите са му съучастници, защото са знаели какъв е, а са бездействали. Вероятно ще иска милиони. А и клиентите ще странят от кантора, станала известна с дело за сексуален тормоз. Което ме връща към първоначалния ми въпрос — как намираш идеята да се присъединиш към мен и Лесли в новата ни кантора.
Мария не вярваше на ушите си.
— Нямам опит в областта на трудовото право.
— Разбирам, но това не ме притеснява. Умна си и амбицирана. Ще навлезеш в материята по-бързо, отколкото предполагаш. Единственият минус е, че вероятно няма да сме в състояние да ти предложим висока заплата от самото начало. Работното ти време обаче ще е по-гъвкаво. А и ако постъпиш в кантората от самото начало, ще имаш възможност по-бързо да станеш партньор.
— Кога мислиш да напуснеш?
— След четири седмици. Вече наехме и обзаведохме кантора на няколко преки оттук. Всички документи са готови.
— Сигурна съм, че има по-квалифицирани кандидати. Защо се спря на мен?
— Защо не? — усмихна се Джил. — Приятелки сме, а от опит знам, че работата е по-приятна, когато харесваш колегите си. Взела съм си дозата от Кен и Барни, благодаря много.
— Поласкана съм.
— Значи ще помислиш? Ако с Лесли си допаднете?
— Защо не? Разкажи ми за нея.
* * *
Около три следобед партньорите най-сетне напуснаха съвещателната зала. Всички изглеждаха мрачни. Барни веднага се затвори в кабинета си, очевидно изгубил настроение за разговори. Другите партньори последваха примера му — вратите на кабинетите се затвориха една по една. Както повечето служители Мария реши да си тръгне няколко минути по-рано и на излизане забеляза колко нервни и уплашени изглеждат колегите й.
Джил й се бе обадила да потвърди, че ще обядват с Лесли в сряда. Въодушевлението й бе заразително, но рязката промяна тревожеше Мария. Новата работа, новата практика (отново) и прохождащата кантора й се струваха рисковано начинание, макар че да остане тук, изглежда, бе още по-рисковано.
Осъзна, че има нужда да поговори с някого извън семейството. Качи се в колата, мина край къщата на Евън и край спортната зала, оглеждайки се за колата на Колин. После се насочи към Райтсвил Бийч.
Барът в „Краби Пийтс“ пустееше. Колин я забеляза едва след като седна срещу него. Мария видя как учудването му бавно се превръща в нещо по-сдържано.
— Привет, Колин — изрече тихо. — Радвам се да те видя.
— Изненадан съм, че си тук.
Вперила поглед в него, тя си помисли, че е един от най-красивите мъже, които е срещала, и изпита същото съжаление, каквото бе изпитала в съботната вечер.
Тя въздъхна.
— Аз не съм изненадана.
* * *
Барът бе подходящо място за разговор. Бариерата помежду им и фактът, че Колин работи, предотвратяваха сериозните теми. Колин й разказа как Евън е настоявал, че двубоят с Рийс е нагласен. Мария му разказа за кучето, което бяха осиновили родителите й, за кризата във фирмата и за възможността да започне работа с Джил.
Както обикновено той я изслуша, без да я прекъсва; както винаги тя задаваше въпроси, за да разбере какво мисли. Когато дойде време да си тръгва обаче, Колин помоли келнера да го замества няколко минути, за да я изпрати до колата й.