– Тази сметка принадлежи на нашия човек, нали? – попита Ник.
– Точно.
– Можем ли да получим повече информация за нея?
– Вече я имам. – Андрю забеляза надеждата, изписана върху лицето на Кели. – Студентска сметка на името на Май Суо Ли. Разполагам с копия от документите за самоличност, които са използвани, за да се открие сметката, и всичките са истински. От паспортна служба потвърдиха, че Май Суо Ли е напуснала Великобритания и е отпътувала за Китай на десети юли тази година. Повече не се е връщала.
– Възможно ли е нашият човек да управлява сайта от Китай?
– Възможно е, но още отсега ви казвам, че няма да постигнем нищо с китайските власти.
Кели получи главоболие от всичките тези приказки.
– Междувременно мога да ви кажа, че извършителят използва устройство "Самсунг", за да трансферира парите от Пейпал към банковата сметка. Не мога да преценя дали е телефон, таблет или лаптоп, но според мен е нещо портативно.
– Откъде знаеш? – попита Кели.
– Всеки път, в който телефонът ти се включва, изпраща сигнали, докато търси безжичен интернет или блутут. Ако беше домашен компютър, местоположението му щеше да е едно и също, но резултатите предполагат, че извършителят прави всичко възможно, за да избегне засичането на това устройство. – Андрю подаде лист хартия на Ник, който измести леко стола си, за да може и Кели да го види. – Ако Wi-Fi беше включен през цялото време, щеше да има още стотици други местоположения, но както можеш да видиш, те са само няколко. Това предполага, че устройството е било пускано само за определени цели – почти съм сигурен, че за да се трансферират пари от Пейпал към банковата сметка. Смятам, че това е мръсен телефон, а не личният му.
Върху листа имаше изброени редица местоположения. Най-горното беше подчертано.
Еспрес О-о!
– Какво е това?
– Кафене близо до Лестър Скуеър и любимо място на нашия човек да си включва мръсния телефон. През последния месец е използвал безжичния му интернет на три пъти, за да трансферира пари от Пейпал към банковата си сметка. По-долу ще видите датите и часовете.
– Добра работа – каза Ник.
– Опасявам се, че вече е ред на старомодните полицейски методи. – Андрю изглеждаше доволен от себе си, и то с право. Благодарение на него Кели и инспекторът стъпиха на по-твърда почва. Кафене на толкова натоварено място като Лестър Скуеър щеше да има видеонаблюдение, а може би дори и добросъвестни служители, които да си спомнят точно този клиент в точно този ден. Ако успееха да свалят някои добри снимки от записите, щяха да ги пуснат за национално издирване.
– Сър! – провикна се някой от другия край на помещението. – Патрулна кола е тръгнала към Кристъл Палас. Алармата на Зоуи Уокър е активирана.
Ник вече беше взел сакото си. Погледна Кели.
– Да вървим.
– 28 –
– Ти ме спъна! – оплаква се Айзък и поглежда Меган. Изтласква се с ръка, за да може да се изправи. Малката тълпа от хора, която се е събрала, за да наблюдава случващото се, започва да се разотива.
– Да – отвръща уличната музикантка. Тя се навежда, за да събере пръснатите монети. Помагам ѝ, ако и само за да отместя поглед от Айзък, който изглежда едновременно леко обиден и развеселен от случилото се. – Ти я преследваше – добавя Меган и свива рамене, сякаш това наистина е бил единственият начин за действие, стоящ пред нея.
– Опитвах се да я настигна – отвръща Айзък. – Има разлика. – Изправя се.
– Меган, това е... – млъквам, защото не знам как да го нарека. – Познаваме се – казвам най-накрая.
– Добре.
Меган не изглежда засрамена. Вероятно в нейните представи фактът, че двамата с Айзък се познаваме, не означава нищо. Пак е възможно да ме е преследвал.
Пак е възможно да ме е преследвал.
Прогонвам мисълта, защото смятам, че е нелепа, преди да се намести за постоянно в главата ми. Естествено, че не ме е преследвал.
Обръщам се към него.
– Защо си тук?
– Доколкото знам – отвръща той, – живеем в свободна страна. – Усмихва се на тези си думи, но това не пречи на раздразнението ми да струи от мен. Предполагам, че е изписано и на лицето ми, защото Айзък решава да бъде сериозен. – На път съм да се видя с Кейти.