– Защо бягаше? – Присъствието на Меган ми дава кураж – тя е отстъпила настрани, но продължава да следи разпита ми с огромен интерес, китарата и виси от едната ѝ страна.
– Защото и ти бягаше – отвръща той. Отговорът му е напълно логичен и аз вече не знам как да се чувствам от случилото се. Чувам задаващите се полицейски сирени. – Знам, че си на ръба заради обявите в "Газет", а Кейти ми каза за уебсайта. Когато те видях да бягаш, си помислих, че някой те е изплашил.
– Да, ти! – Сърцето ми продължава да препуска и усещам, че съм замаяна от изблика на адреналин. Сирените се усилват. Айзък вдига ръце в жест, който гласи – не мога да победя в тази ситуация, и това ме дразни още повече. Кой е този мъж? Сирените са оглушителни; поглеждам към Анърли Роуд и виждам, че една полицейска кола се приближава до нас, светлините ѝ са включени. Автомобилът спира на десет метра разстояние, сирената е спряна на средата на поредния си вой.
Ще избяга ли Айзък? Чудя се и осъзнавам, че се надявам да го стори. Искам това да е краят – на обявите, на уебсайта, на страха. Но той прибира ръце в джобовете си и ме поглежда. Клати глава, сякаш съм направила нещо напълно неразбираемо. Тръгва към полицаите.
– Дамата малко се е поизплашила – обяснява той, а аз съм толкова гневна, че не мога да говоря. Как смее да се държи, все едно той контролира ситуацията? Пренебрегва случилото се като поизплашване?
– Как е името Ви, сър? – Полицаят изважда бележник, а колежката му тръгва към мен.
– Той ме преследваше – обяснявам ѝ и след като изричам думите на глас, започвам да си мисля, че са истина. Обяснявам ѝ за обявите, но тя вече знае. – Усетих, че ме следи от Кенън Стрийт и когато стигнах до Кристъл Палас, хукна да бяга след мен. – Той ли побягна първи, или аз? Има ли значение? Полицайката си води бележки, но ми се струва незаинтересована от подробностите.
Една кола спира зад патрулката и веднага разпознавам инспектор Рампело зад волана. Полицай Суифт е с него и изпитвам облекчение, защото знам, че няма да е необходимо да я убеждавам в правотата на случилото се. Инспектор Рампело говори с полицайката, която прибира бележника си и се присъединява към колегата си.
– Добре ли си? – пита ме Кели.
– Да. Само дето Айзък ми изкара акъла.
– Познаваш ли го?
– Казва се Айзък Гън – той е гаджето на дъщеря ми. Тя участва в една пиеса в момента и той е режисъорът. Вероятно е изтеглил маршрута ми от уебсайта. – Улавям размяната на погледи между двама им и знам точно какво ще ми кажат.
– Уебсайтът осигурява необходимото на своите членове, за да проследяват непознати – обяснява полицай Суифт. – Защо му е на някого, който те познава, да го използва?
Инспектор Рампело поглежда часовника си.
– Дори още не е обед. Маршрутът ти гласи, че напускаш работа в пет и половина.
– Шефът ми ме изпрати у дома. Това не е престъпление, нали?
Мъжът е много по-търпелив, отколкото предполага тонът ми.
– Разбира се, че не. Но ако Айзък Гън е свалил профила ти и е използвал информацията от него, за да те проследи, нямаше да пожъне успех днес, нали така? Не се придържаш към сценария.
Не промълвявам нищо. Мисля си за стъпките, които чух на Кенън Стрийт, и за палтото, което зърнах на линия Дистрикт. Айзък ли видях там? Или някой друг? Възможно ли е да съм си въобразила, че ме следят?
– Поне трябва да го разпитате. Да разберете защо ме е следил, защо не е опитал да привлече вниманието ми, когато ме е видял.
– Виж – започна внимателно инспектор Рампело, – ще приберем Гън за доброволен разпит. Ще видим дали има някаква връзка с уебсайта.
– Ще ми кажете какво сте научили от него, нали?
– Веднага щом е възможно.
Виждам как Айзък влиза в полицейската кола.
– Да те закараме ли до вас? – пита полицай Суифт.
– Ще повървя, благодаря ти.
Меган се появява до мен, когато инспектор Рампело и полицай Суифт си заминават, и в този момент осъзнавам, че тя се беше изпарила, когато полицията пристигна.
– Добре ли си?
– Да. Благодаря ти, че ми помогна днес.
– Благодаря ти, че ми помагаш всеки ден – отвръща ми тя и се усмихва.
Хвърлям монета в калъфа на китарата ѝ, а тя започва да свири акордите на песен на Боб Марли.
Вечерта е свежа и хладна. От няколко дни прогнозират, че ще вали сняг, но мисля, че този път са познали. Над мен са надвиснали дебели бели облаци, а пътят блести от ранна слана. Отново си припомням прибирането си у дома, като се опитвам да намеря точния момент, в който разбрах, че някой ме преследва, точния момент, в който хукнах да бягам. Това упражнение е просто отвличане на вниманието от основната ми тревога: какво, по дяволите, ще кажа на Кейти? Как да ѝ обясня, че приятелят ѝ ме е преследвал? Колкото повече се приближавам до дома си, толкова повече се съмнявам в себе си.