– В такъв случай – три месеца. Мога да помогна, шефе, няма да съм излишен товар. Мога да бъда свръзката с БТП, цялата работа в метрото...
– БТП ще те пуснат ли за толкова дълго време?
Кели можеше да си представи как щеше да реагира сержант Пауъл на подобна молба.
– Не знам, не съм питала. Мислех си, че ако се подходи по правилния начин на висше ниво... – жената млъкна и погледна Багера в очите.
– Очакваш от мен не само да ти осигуря място в екипа си, но и да се разбера със старшия ти офицер? За Бога, Кели, не си поплюваш за нищо, нали?
– Наистина искам тази работа, шефе.
Главният инспектор я погледна толкова настоятелно, че ѝ се наложи да отмести очи.
– Ще можеш ли да се справиш?
– Знам, че ще мога.
– Екипът ми на Балфор Стрийт е много добър. Сплотени хора са и добри детективи; всички могат да работят сами и да се справят с напрежението от напрегнатите разследвания.
– Аз също съм добра полицайка, шефе.
– Всички могат да се справят с емоционално тежките случаи – продължи главният инспектор с най-сериозния си тон.
– Няма да се случи отново. Давам ти думата си.
Багера пресуши кафето си.
– Виж, не мога да ти обещая нищо, но ще проведа няколко разговора и ако БТП те пуснат, ще те взема за три месеца при мен.
– Благодаря ти. Няма да съжаляваш, шефе, ще...
– При две условия.
– Каквото кажеш.
– Първо, няма да работиш сама. – Кели отвори уста, за да възрази, че няма нужда от бавачка, но Багера отново я прекъсна: – Не се подлага на обсъждане, Кели. Да, ти си опитна полицайка и добра детективка, но ако се присъединиш към екипа ми, ще бъдеш на пробация. Разбираш ли ме?
Жената кимна.
– Какво е другото условие?
– В секундата, в която усетиш, че губиш контрол – в секундата, в която се случи – искам да се махнеш. Веднъж ти спасих задника, Кели. Няма да го направя отново.
– 15 –
– Какво мислиш за Айзък?
Днес е вторник и имам среща за обяд с Мелиса, мястото се намира по средата между Кенън Стрийт и новия ѝ ресторант в Кларкънуел, който в момента се ремонтира в подготовка за отварянето. Тя е облечена в прилепнали черни панталони и подходяща черна риза. Макар по раменете ѝ да има тънък слой прах, приятелката ми пак изглежда стилно. Косата ѝ е прибрана с огромна шнола.
– Харесах го. Предполагам, че ти не си на същото мнение?
Потърквам лицето си.
– Има нещо в него, което не ми харесва. – Взимам сандвича си.
– Би казала същото за всеки, който излиза с Кейти. – Мелиса разтваря багетата си и поглежда какво е съдържанието ѝ. – Как е възможно да взимат 3.50 за такова нещо, не знам. Едва ли има повече от десетина скариди тук.
– Не бих. – Бих ли? Може би. Опитвам се да си спомня последното гадже, което Кейти е водила у дома, но не е имало никой сериозен, само шепа странни младежи, чиито длани лепнеха, когато се ръкувахме. – Не е само заради него, а и заради цялата ситуация, заради това, че Кейти – и останалите участници – работят без абсолютно нищо седмици наред и се уповават на вялото обещание, че ще получат равен дял, когато парите от билетите бъдат преведени. Ако ме питаш, това си е чиста експлоатация.
– Или брилянтна бизнес стратегия.
– На чия страна си?
– На ничия. Просто казвам, че от неговата гледна точка – от тази на Айзък – стратегията е добра. Минимални разходи, минимален риск... ако отида с подобна идея при моя банков мениджър, ще остане възхитен. – Мелиса се ухилва, но има нещо в усмивката ѝ, което говори друго, и мисля, че знам каква е причината.
– Предполагам, че твоят банков мениджър не е фен на плановете ти за разширяване?
– Нямам представа.
– Какво искаш да кажеш? Не взе ли бизнес заем?
Мелиса поклаща глава и отхапва отново от багетата си.
Когато заговаря, имам чувството, че ѝ вадя думите от устата с ченгел.
– Преипотекирах къщата.
– Предполагам, че Нийл няма нищо против. – Съпругът ѝ е така негативно настроен към идеята за заемите, че дори не би си отворил сметка в бара за питиетата, които пие. Приятелката ми не отговаря нищо.
– Казала си му, нали?
Следва нова пауза и изражението на лицето на Мелиса се променя. Уверената ми, весела приятелка изчезва и за миг се появява една притеснена и уязвима жена. Прозирам истината и се чувствам поласкана, сякаш съм допусната в някакво тайно общество. През годините, през които се познаваме, много рядко местата ни са били сменени по този начин, а именно аз да съм тази, която да я успокоява. Чудя се как е било възможно да вземе заем за къщата без знанието на Нийл – предполагам, че ипотеката е на името на двама им, – но бързо решавам, че колкото по-малко знам, толкова по-добре. Не познавам по-находчив човек от Мелиса и съм уверена, че щом е заела пари, за да започне нов бизнес, то тя е уверена, че всичко е сигурно.