– В момента нещата между нас не вървят – споделя ми приятелката ми. – По-рано през годината Нийл изгуби голяма поръчка и се тревожи за парите. Новият ресторант ще компенсира загубата от тази поръчка, но можем да очакваме възвръщаемост едва след шестия месец.
– Той би разбрал това, нали?
– Невъзможно е да се говори с него сега. Много е сдържан. Раздразнителен.
– Изглеждаше ми съвсем добре на обяда в неделя.
Мелиса се засмива, без да ѝ е особено весело.
– Може би аз съм причината да е такъв.
– Не ставай смешна, Нийл те боготвори!
Приятелката ми повдига вежда.
– Не и по начина, по който те боготвори Саймън. – Изчервявам се. – Така е. Масажира ти краката, приготвя ти вечеря, изпраща те до работа... този мъж е оглупял по теб.
Ухилвам се. Не мога да скрия удоволствието си от чутото.
– Късметлийка си.
– Двамата сме – отговарям ѝ бързо осъзнавам колко арогантно звучи това. – Да получиш втори шанс за щастие, имам предвид. Мат и аз бяхме заедно толкова дълго време, че почти не се забелязвахме. – Мисля на глас, обличам в думи онова, с което така и не можах да се справя в миналото. – Той спа с онова момиче, защото дотолкова беше свикнал да съм край него, че му се струваше невъзможно това някога да се промени.
– Постъпила си смело, като си го напуснала. С толкова малки деца, искам да кажа.
Клатя глава.
– Постъпих глупаво. Първосигнална реакция, подтикната от яростта. Мат не обичаше момичето, с което беше спал, дори се съмнявам, че я е харесвал особено. Било е грешка. Симптом от брака, който двамата приемахме за даденост.
– Смяташ, че е трябвало да останеш? – Мелиса моли да ни донесат сметката и ми прави знак да си прибера портмонето, когато посягам да го извадя. – Аз черпя.
Внимавам с отговора си, не искам да оставям грешно впечатление у нея.
– Сега не мисля така, обичам Саймън и той ме обича. Всеки ден благодаря на бога за хубавите неща в живота ми. Но загърбих нещо хубаво в деня, в който напуснах Мат. Сигурна съм, че и децата мислят така.
– Кейти и Саймън се разбират чудесно. Говореха си за "Дванайсета нощ" като първи приятели по време на неделния обяд.
– С Кейти се разбират, спор няма, но с Джъстин... – млъквам, защото в този момент осъзнавам, че съм монополизирала разговора. – Съжалявам. Да оставим моите проблеми за малко. Опита ли се да поговориш с Нийл и да му обясниш как се чувстваш? – Уязвимостта е изчезнала от лицето на Мелиса.
– О, няма ми нищо. А и той ще се оправи. Предполагам, че го е хванала кризата на средната възраст. – Приятелката ми се ухилва. – Не се тревожи за Джъстин. Напълно нормално е, самата аз ненавиждах втория си баща само защото не беше баща ми.
– Предполагам, че си права.
– Също така не се тревожи за Кейти и за този младок Айзък. Много здраво е хлътнала, спор няма. Но тя е умна и красива.
– Умна е, да. Тогава защо не може да разбере, че трябва да си намери нормална работа? Не че ѝ казвам да се откаже от мечтата си, просто искам да има резервен вариант.
– Защото е на деветнадесет, Зоуи.
Приемам аргумента ѝ с крива усмивка.
– Предложих на Саймън да я вземе във вестника, за да придобие малко опит, да прави ревюта на театрални постановки, но той не иска и да чуе. Очевидно наемат само висшисти. – Това болеше; безбройните квалификации, които Кейти беше изкарала, не стигаха дори да започне работа като стажант без заплащане. Не можеш ли да използваш връзките си? , попитах Саймън, но той беше непоколебим.
– Тя е вече голям човек, Зоуи – казва Мелиса. – Остави я да взима сама решенията – съвсем скоро ще разбере кои са били правилните. – Приятелката ми задържа вратата отворена за мен и двете тръгваме към метрото. – Може и да не съм родила тийнейджър, но съм наемала достатъчно, за да знам, че ако искаш някой от тях да направи нещо, трябва първо да го накараш да мисли, че идеята е негова. В това отношение малко си приличат с мъжете.
Засмивам се.
– Като се заговорихме по темата, как се справя Джъстин?
– Той е най-добрият управител, който някога съм имала. – Мелиса вижда изписаното на лицето ми съмнение и ме хваща под ръка. – Не го казвам само защото си ми приятелка. Идва навреме на работа, не пипа в касата и клиентите го харесват. За мен това е достатъчно.
Мелиса ме прегръща, преди да се насочи към линия "Метрополитън" и обратно към ресторанта. Духът ми е толкова повдигнат от обяда ни, че следобедът минава за нула време и дори надутото държание на Греъм Халоу не може да развали доброто ми настроение.