Натисна звънеца на ЕРУ и зачака, свита в тесния вход, за да се скрие от дъжда. Чу се безплътен глас, който се разнесе по улицата.
– Ало?
– Кели Суифт е. Командирована съм тук за Операция ФЪРНИС.
– Качвай се, Кели.
Разпозна гласа на Лусинда и нервите ѝ малко се поотпуснаха. Това за нея беше ново начало, шанс да започне от нулата и да се докаже, без да бъде съдена за миналото си. Използва асансьора и влезе в ЕРУ без следа от колебанието, което изпитваше предишния път. Кимването от страна на човек от екипа – Боб, спомни си тя, макар и прекалено късно, за да го поздрави по име – повдигна духа ѝ и когато Лусинда изскочи иззад бюрото си, Кели се почувства още по-уверена.
– Добре дошла в лудницата.
– Благодаря ти... май. Инспекторът тук ли е?
– Отиде да бяга.
– В това време?
– Такъв е той. Да знаеш, че те очаква; Багера изпрати имейл вчера, за да ни уведоми.
Кели се опита да разчете изражението на Лусинда.
– Как го прие?
– Ник ли? – Жената се засмя. – О, познаваш Ник. Всъщност не го познаваш. Виж, инспекторът е чудесен, но не го бива особено да изпълнява заповеди. Ако идеята да вземе полицай от БТП беше негова, щеше да изгаря от щастие. Тъй като двамата с Багера не са първи дружки... – Лусинда млъкна. – Всичко ще е наред. Нека ти покажа къде ще работиш.
В този момент вратата се отвори и инспектор Рампело влезе през нея. Носеше шорти и еластична тениска, а лекото му, флуоресцентно яке беше закопчано до средата. Мъжът извади слушалките от ушите си и ги направи на топка, след което ги прибра в една от ръкавиците си. По пода капеше вода.
– Как е навън? – попита Лусинда.
– Приятно – отвърна Ник. – Почти като в тропиците. – Насочи се към съблекалнята, без да отрази Кели, която завиждаше на Лусинда за непринуденото ѝ държание с инспектора.
Тъкмо беше включила компютъра си и търсеше листчето, на което колежката ѝ беше написала временната ѝ парола, когато Ник се върна. Бялата му риза беше залепнала върху все още мокрия му гръб, а в ръката си държеше навита вратовръзка. Мъжът сложи сакото си на стола до Кели.
– Не знам дали да съм ядосан, че отиде при главния инспектор, след като казах не на подобно назначение, или да се възхитя на качествата ти за преговаряне. В интерес на работните ни взаимоотношения, ще се спра на втория вариант. – Рампело се ухили и протегна свободната си ръка към нея. – Добре дошла на борда.
– Благодаря ти. – Кели почувства облекчение.
– Значи си стара приятелка на главния инспектор, така ли?
– Не съм приятелка, не. Той ми беше инспектор в "Сексуални престъпления".
– Мнението му за теб е много високо. Разбрах, че имаш похвала.
Ник Рампело си беше написал домашното. Похвалата от началника на полицията беше последвала след няколко месеца на изключително тежка работа в проследяването на ексхибиционист, който се показваше на ученици. Кели събираше показания на свидетели и работеше заедно със следователите, за да елиминира познатите сексуални престъпници и други индивиди от полицейския радар. В крайна сметка идеята ѝ да използва примамки даде необходимите резултати – екип наблюдаващи полицаи под прикритие бяха разположени в районите с най-голям потенциален риск – и така хванаха извършителя по бели гащи. Кели беше поласкана, че Багера помнеше, и остана доволна, че беше използвал похвалите ѝ, за да успокои водите с Ник. Чувството беше приятно, но краткотрайно.
– Главният инспектор иска да работиш с партньор през цялото време. – Нищо от начина, по който го каза, не предполагаше, че знае причината Багера да командирова Кели, но тя не беше толкова наивна да вярва, че двамата мъже не я бяха обсъдили. Усети как бузите ѝ пламнаха, но се надяваше да не е прекалено очевидно за инспектора и Лусинда, която слушаше разговора с искрен интерес. – В такъв случай можеш да работиш с мен.
– С теб? – Кели предполагаше, че ще работи с някой детектив. Дали Багера не беше решил, че инспекторът трябва да я държи под око, или пък самият инспектор беше решил това? Наистина ли беше чак толкова рискова?
– Така ще се учиш от най-добрия. – Ник ѝ намигна.
– Надуто копеле – скастри го Лусинда. Рампело сви рамене, все едно искаше да каже нямам вина, че съм брилянтен, и Кели се усмихна. Лусинда беше права, наистина беше наперен, но поне се шегуваше със себе си.
– Спонсорира ли ме, Люс? – попита Ник и Кели осъзна – с голяма доза облекчение, – че разговорът им е приключил.