Следващия петък я наблюдавах, докато слизаше от влака на Пикадили Съркъс и се насочи към будката.
Той я чакаше.
Стоеше на около пет метра от павилиона и помпаше юмруците си, сякаш се подготвяше психически за интервю за работа. Скъп костюм, хубави обувки. Човек, който разполагаше с много повече пари, отколкото с време. Спря да нервничи, когато я видя, и избърса влажните си длани в крачола на панталона си. Очаквах да я заговори, но вместо това тръгна с нея към будката и я изпревари със стотна от секундата. Нервите му не бяха издържали, помислих си аз.
– Един лотариен билет за тазвечерното теглене на ЕвроМилиони, моля – каза той. Плати и си взе билета. – Това са печелившите числа, да знаете. – Жената зад него се усмихна на себе си.
Мъжът направи голяма постановка при прибирането на портфейла си, застанал на една страна, за да може да се намеси, когато жената поиска да си купи лотариен билет.
– Май Ви изпреварих и Ви взех реда. Съжалявам.
– Няма проблем, наистина.
– Ами ако е трябвало Вие да купите този билет? – Подаде ѝ го. – Вземете го. Настоявам.
Жената се противеше известно време, но не особено дълго. Усмихнаха се един на друг.
– Можете да ме заведете на вечеря, ако спечелите – пошегува се мъжът.
– А ако не спечеля?
– Тогава аз ще Ви заведа.
Не можеш да отречеш, че се наслади на срещата. Може и да се изчерви от подхода му, може дори да ти се стори малко дързък, но беше поласкана, беше благодарна за вниманието на един добре изглеждащ мъж. Един богат мъж. Успял. Някой, който иначе не би срещнала.
Сега, след като знаеш с какво се занимавам, си заинтригувана, нали? Чудиш се каква информация съм събрал за теб, какво е качено на постоянно разширяващия ми се уебсайт. Чудиш се дали ще бъдеш спряна – също като тази жена – от някой привлекателен непознат. Чудиш се дали ще те покани на вечеря.
Може да го стори, може и да не го стори. Може би вече те е намерил, вече те наблюдава. Може би те следи от седмици.
Животът е лотария.
Може би има наум нещо напълно различно за теб.
– 17 –
Вписана: петък, 13 ноември
Бяла.
В края на тридесетте.
Руса коса, обикновено вързана.
Очила (понякога носи контактни лещи).
Ниски обувки, черни панталони с висока талия. Дълго непромокаемо палто.
Размер 40-42
08.10: Влиза в метростанция Кристъл Палас. Разменя няколко приказки с улична музикантка и хвърля монета в калъфа на китарата ѝ. Качва се на влака и се движи на север до Уайтчапъл. Сменя на метрото – линия Дистрикт (западно), – качва се на вагон 5, за да пристигне точно пред изхода на Кенън Стрийт. На излизане от метростанцията завива надясно и върви по пътя, за да избегне натоварените тротоари. В дясната си ръка държи телефон и голяма дамска чанта до гърдите си. Работи в агенция за недвижими имоти "Халоу и Рийд", намираща се на Уолбрук Стрийт.
На разположение: Понеделник до Петък
Продължителност: 50 минути
Ниво на трудност: Средно
– Трябва да ѝ кажем. – Кели гледаше ужасена екрана, на който в пълни подробности беше описан маршрутът до работа на жена, която със сигурност беше Зоуи Уокър.
– Сигурна ли си, че е тя? – попита Лусинда. Кели и Ник се бяха навели над бюрото на инспектора, чийто лаптоп беше отворен пред него. Лампите бяха изгасени навсякъде в огромното, празно помещение и жълтата светлина над бюрото на Рампело мигаше едва, сякаш крушката беше на път да изгори. Лусинда работеше на съседно бюро и старателно сравняваше всяка снимка от уебсайта с обявите в "Лондон Газет".
– Описанието съвпада, датата на вписване също и наистина работи в "Халоу и Рийд" – отговори Кели. – Няма съмнение, че е тя. По телефона ли да ѝ съобщим, или да се видим с нея?
– Почакай. – Ник се беше умълчал, след като Кели му обясни как е установила каква е паролата. Беше погледнал към малкия дисплей на телефона ѝ и към малката бяла кутия, над която текстът се беше променил.
Влезте или създайте акаунт.
Инспекторът беше изпратил останалата част от екипа си по домовете им с инструкцията да се върнат в 8 часа сутринта на следващия ден за нов брифинг.
– Утре ще е дълъг ден – беше казал намръщен.
Отне им само няколко секунди да включат лаптопа на Ник и да влязат в уебсайта. Много по-дълго им беше необходимо да се свържат с финансовия отдел; процес, който беше изключително изнервящ извън работно време, затова Ник тръшна телефона и извади собствената си кредитна карта.