– Колега? – Тонът на Лусинда беше любопитен, а не осъдителен. Кели си пое дълбоко въздух.
– Затворник.
Наричай го по име, беше ѝ напомнял терапевтът ѝ повече от веднъж. Важно е да го приемеш като личност, Кели, като човек като теб и мен. Тя се беше съгласила, но всеки път езикът ѝ отказваше да се подчини.
– Беше изнасилил ученичка.
– Мамка му.
– Това не извинява постъпката ми – бързо добави Кели. Не ѝ беше необходима терапия, за да стигне до подобно заключение.
– Така е – отвърна Лусинда, след което млъкна за миг, за да подбере следващите си думи внимателно. – Но вероятно обяснява всичко. – Известно време вървяха в мълчание и Кели се зачуди дали анализаторката си мислеше за това, което ѝ каза току-що, дали я осъждаше. Подготви се за още въпроси, но такива не последваха. – Свърши чудесна работа с тази парола – каза Лусинда, когато наближиха метростанцията. – Ник беше много впечатлен.
– Наистина? Не го показа. – Кели се опита да не обръща внимание на вялата реакция на инспектора към откритието ѝ. Не очакваше бурни аплодисменти, но нещо повече от измърмореното добра работа щеше да е хубаво.
– Ще му свикнеш. Лично аз одобрявам подхода му. Не те хвали постоянно, така че когато го стори, знаеш, че си се справила чудесно.
Кели подозираше, че може да почака доста дълго.
Брадат мъж свиреше на китара на входа на метростанцията, пред него стоеше шапка, която беше почти празна, освен няколкото монети. Кучето му спеше във внимателно сгънат спален чувал пред купчина от личните му вещи. Кели си спомни Зоуи Уокър и нейната улична музикантка пред Кристъл Палас.
– Ако ти беше Зоуи Уокър – обърна се към Лусинда тя, – щеше ли да искаш да знаеш?
Отминаха брадатия мъж и влязоха в метростанцията. Автоматично затърсиха картите си.
– Да.
– Значи...
– Има много неща, които искам да знам – заяви сериозно Лусинда. – Държавните тайни, ПИН кода на Бил Гейтс, мобилния телефон на Джордж Клуни. Но това не означава, че трябва да ги знам.
– Дори ако от това зависи дали ще останеш жива, или ще бъдеш убита? Или изнасилена?
Нападателят на Лекси я беше следил седмици наред, гласеше заключението на полицията. Вероятно от началото на семестъра. Определено той беше отговорен за цветята, оставени пред стаята ѝ, и за бележките, пъхнати под вратата ѝ. Приятелите ѝ не бяха обърнали сериозно внимание на случващото се, даже се шегуваха с нея за тайния ѝ обожател. Когато полицията я попита дали беше забелязала някой да я следи, тя им разказа за онези четвъртъци, в които се прибираше от лекции в 4 следобед. Едно и също момче стояло опряно на стената на библиотеката и слушало музика; имала чувството, че я наблюдават как се отдалечава; счупената клонка зад нея, когато избирала краткия път през гората. Тя не била единствената, която се чувствала по този начин, беше признала полицията. Получили няколко обаждания за подозрителни случаи. Нищо конкретно, бяха казали те.
Лусинда спря да върви и погледна Кели.
– Чу какво каза Ник – чрез ограничаването на информацията ще имаме най-голям шанс да намерим онзи, който стои зад уебсайта. Веднъж хванем ли го, останалото ще е лесно.
Кели остана разочарована. Надяваше се Лусинда да я подкрепи и да използва влиянието, което очевидно имаше над Ник, за да го убеди да промени решението си. Анализаторката видя изражението ѝ.
– Може и да не си съгласна с решението му, но той е шефът. Ако искаш да не влизаш в черния му списък, по-добре да играеш по правилата му. – Двете се качиха на Северната линия и разговорът им се прехвърли на по-безопасна територия, но когато се разделиха на Юстън, Кели вече беше взела своето решение.
Правилата бяха създадени, за да бъдат нарушавани.
– 18 –
Все още съм на път за вкъщи от метростанцията, когато Саймън ми се обажда от сестра си. Вероятно е пътувал с метрото, когато съм звъняла на мобилния му, обяснява ми той. Тъкмо прослушал гласовата си поща.
– Няма да се бавя много. Анджи ще става рано сутринта, така че се прибирам веднага след вечеря.
– Добре ли мина денят ти на работа? – Въпросът е същият, който му задавам всяка вечер, но той усеща нервност в гласа ми, която го кара да млъкне за миг и се чудя дали това е достатъчно, за да ми разкрие тайните, които крие.