Чувам скърцане от стълбите, по които слиза Джъстин, и веднага взимам решение. Това е нещо, което трябва да видя на спокойствие, без семейството ми да ми виси на главата. Без дъщеря ми да се паникьоса, а синът ми да заплаши със саморазправа виновника.
– Свършило е млякото – казвам внезапно, след което си грабвам чантата и палтото. – Ще отида да купя.
– В хладилника има – провиква се Кейти, но вече затръшвам предната врата зад гърба си.
Вървя бързо и притискам палтото в гърдите си. Наблизо има един ресторант, не този на Мелиса. Мястото е малко и леко занемарено. Никога преди не съм изпитвала желание да вляза в него, но знам, че работи до късно, а искам да съм някъде, където никой не ме познава, където ще запазя анонимността си.
Поръчвам си кафе. Горчиво е и добавям бучка захар към него, която оставям да се разтвори в лъжичката, докато не изчезва напълно. Слагам айпада си пред мен на масата, поемам си дълбоко въздух и се подготвям за... за какво?
Паролата – ВИЖДАМ ТЕ – ме кара да потръпвам. Скрита е точно пред очите ни, също като самите обяви, които дръзко се пъчат до обявленията за работа и за продажба на разни неща. На страницата ѝ е необходима цяла вечност, за да зареди, а и след това почти нищо не се променя. Фонът продължава да е черен, но бялата кутийка за паролата е заменена от следното:
Влезте или се регистрирайте.
– Не се регистрирай – предупреди ме полицай Суифт, след като ми сподели какво са открили. – Казвам ти всичко това само защото смятам, че имаш правото да знаеш. – Жената беше замълчала за миг. – Защото ако това се случваше с мен или с някого от семейството ми, бих искала да знам. Моля те, довери ни се.
Натискам върху регистрация и въвеждам собственото си име, докато не се осъзнавам и изтривам написаното. Оглеждам се и виждам собственика на ресторанта, чийто голям корем се подава изпод мръсна бяла престилка, върху лявата гърда, на която е бродирано името Лени.
Въвеждам Лени Смит. Създавам си парола.
Изберете си членски пакет.
Бронзово членство, 250 лири: Разглеждане. Сваляне на профили от 100 лири нагоре.
Сребърно членство, 500 лири: Разглеждане. Едно безплатно сваляне на профил месечно.
Златно членство, 1000 лири: Разглеждане. Неограничени сваляния.
Усещам жлъчка в гърлото си. Отпивам глътка от изстиналото си кафе и я преглъщам. Толкова ли струвам? Толкова ли струва Таня Бекет? Лора Кийн? Кати Танинг? Взирам се в екрана. Лимитът на кредитната ми карта е достигнат и до края на месеца не мога да си позволя дори и бронзово членство. Преди няколко дни щях да помоля Саймън за помощ, но точно сега той е последният човек, на когото искам да се доверявам. Как бих могла, след като ме е лъгал къде работи?
Има само един човек, към когото мога да се обърна. Взимам си телефона.
– Ще ми дадеш ли малко пари назаем? – изстрелвам аз, веднага след като Мат отговаря.
– Гражданчето те е ошушкало, нали? В днешно време вестниците май не плащат много?
Само да знаеше. Затварям очи.
– Мат, моля те. Нямаше да те занимавам, ако не беше важно.
– Колко?
– Хилядарка.
Бившият ми съпруг подсвирва тихичко.
– Зо, нямам толкова пари в задния си джоб. За какво са ти?
– Може ли да заема кредитната ти карта? Ще ти върна парите, Мат, всяко пени. Ще покрия и лихвите.
– Неприятности ли имаш?
– Моля те, Мат.
– Ще ти изпратя данните на картата.
– Благодаря ти. – Обхваща ме такова облекчение, че едва не заплаквам.
– Няма проблем. – Бившият ми съпруг млъква за миг. – Знаеш, че бих направил всичко за теб, Зо. – Имам намерение да му благодаря отново, когато осъзнавам, че е затворил.
Съобщението му пристига минута по-късно. Въвеждам данните от кредитната му карта във фалшивия си профил, който съм създала на името на Лени Смит.
Готово. Мат е с 1000 лири на червено, а аз съм член на findtheone.com, сайта за запознанства, който не е като другите.
Макар полицай Суифт да ме подготви, ми е трудно да възприема онова, което гледам. Редове след редове със снимки, всичките на жени, и под всяка от тях има по няколко думи.
Централна линия
Пикадили
Джубилий/Бейкърлу
Усещам пълзящия по врата ми хлад.
Преглеждам снимките в търсене на моята. Натискам върху още изображения, за да заредя втора страница, а след това и трета. Ето ме и мен. Същата фотография от "Газет", онази от фейсбук страницата ми, направена на сватбата на братовчедка ми.