Отивам и сядам до него.
– Шшш, всичко е наред – успокоявам го, сякаш е едно от децата ми. – Всичко ще бъде наред.
Саймън ме кара да обещая да не казвам на децата.
– Джъстин и без това вече си мисли, че не плащам нищо. Няма нужда да му даваме причина да ме мрази още повече.
– Вече говорихме за това – отвръщам аз. – Той е ядосан на мен, а не на теб. Вини ме за развода, за преместването ни от Пекъм, за загубата на приятелите си.
– Кажи му истината. Защо трябва да поемаш вината за нещо, за което не си виновна? Минаха десет години, Зоуи, защо продължаваш да защитаваш Мат?
– Не защитавам него, защитавам децата. Те обичат баща си, няма нужда да знаят, че ми е изневерил.
– Не е честно спрямо теб.
– Такава беше уговорката ни. – Сделка, която направи двама ни с Мат лъжци. Съгласих се никога да не казвам на децата, че ми е изневерил, а той се съгласи да се преструва, че вече не ме обича, че решението за раздялата ни е било взаимно. Понякога се чудя за кого е по-трудно да изпълнява своята част от договорката.
Саймън се отказва да спори. Знае, че това е битка, която не може да спечели.
– Искам да си стъпя на краката, преди да разберат. Моля те.
Съгласяваме се да кажем на Кейти и на Джъстин, че Саймън се е договорил да работи от вкъщи, за да не се налага да излиза всеки ден и да стои навън до пет вечерта, да пие кафета, които не иска, в заведения, които вече не може да си позволи. Когато ми казва, че използва кредитни карти, ми става лошо.
– Защо продължи да ми правиш подаръци? Да ме водиш на вечери? Не бих ти позволила да харчиш толкова, ако знаех, че не можеш да си го позволиш.
– Ако бях спрял, щеше да се запиташ какво става и щеше да разбереш причината. Щеше да си промениш мнението за мен.
– Можех да си плащам, ако въобще излизахме.
– Как си мислиш, че щях да се почувствам? Що за мъж би позволил жена да плаща за вечерите?
– О, не ставай смешен! Не живеем през петдесетте. – Засмивам се, но бързо осъзнавам, че е напълно сериозен. – Всичко ще бъде наред, обещавам ти.
Просто се надявам да съм права.
– 19 –
– Сигурна ли си, че си постъпила правилно? – попита Лекси. Тя извади Фъргюс от банята и го уви с хавлия, преди да го подаде на Кели (увери се, че си го подсушила межда пръстите на краката), след което се прехвърли на Алфи.
– Да – отвърна уверено полицайката. – Зоуи Уокър има право да знае. – Сложи детето в скута си и затърка бързо главата му с хавлията, за да го накара да се разсмее.
– Няма ли да загазиш?
Кели не отвърна нищо. Мислеше за това, откакто беше вдигнала телефона да се обади на Зоуи Уокър. Не можеше да си прочисти главата от притеснение, затова дойде при Лекси, за да се разсея, а в крайна сметка ѝ разказа всичко.
– Ето ни и нас – чистички и сухи. – Наведе се по-близо до Фъргюс и вдиша сладкия аромат на топла кожа и пудра. Зоуи беше благодарна, че Кели я запозна с последните новини, и Кели смяташе, че това определено оправдаваше действията ѝ.
– Искаш ли да останеш тук тази вечер? Мога да ти разпъна дивана.
Кели обожаваше къщата на Лекси. Тя беше с нищо незабележима тухлена постройка в квартал, изпълнен с автомобили и пластмасови кофи за боклук, но вътре беше топла и уютна, абсолютна противоположност на стаята, която я чакаше в Елефант и Касъл. Предложението я изкушаваше.
– Не мога. В осем сутринта имам среща със Зоуи Уокър в Ковънт Гардън. Ще се наложи да хвана последния влак. –
Надяваше се Ник да ѝ позволи да се види със Зоуи сама и така да избегне риска инспекторът да разбере за обаждането ѝ, но той настоя да я придружи. Надяваше се жената да бъде дискретна.
– Това не е ли – не знам – неподчинение на пряка заповед или нещо подобно? – попита Лекси, не искаше да се откаже от темата.
– Предполагам, че е.
– Предполагаш? Кели!
Алфи извърна глава, изненадан от резкия тон на майка си. Тя го целуна, за да го успокои, след което снижи глас и погледна сестра си.
– Имаш ли предсмъртно желание? Човек би си помислил, че доста усилено се опитваш да се прецакаш.
– Просто направих правилното нещо.
– Не, направила си онова, което ти смяташ, че е правилното нещо. Това невинаги е едно и също, Кели.
Зоуи искаше да се срещнат в ресторант на име "Мелиса Две" в една малка уличка близо до Ковънт Гардън. Въпреки ранния час, заведението вече беше пълно и миризмата на сандвичи с бекон накара стомаха на Кели да изкъркори. Едно младо момиче зад касата правеше кафе за из път с впечатляваща бързина, а Зоуи беше седнала на една маса до прозореца. Изглеждаше изморена, немитата ѝ коса беше вързана на конска опашка, която контрастираше на лъскавата елегантна плитка на жената, която стоеше до нея.