Къщата "Тюдор" на Кандлин Стрийт въобще не беше в стил "Тюдор", въпреки черните греди, които кръстосваха външната част на сградата, която беше огромна, модерна постройка с около акър голяма градина. Ник спря пред портите и се огледа за звънец, но те се отвориха автоматично.
– Какъв е смисълът от тях тогава? – зачуди се Кели.
– Просто за шоу, не мислиш ли? – отвърна Ник. – Повече пари, отколкото разум.
Чакълът на алеята хрущеше под гумите на колата им и инспекторът потърси някакви признаци на живот в къщата. Паркираха паралелно на блестящо сив "Рейндж Ровър", на който Ник подсвирна.
– Много е хубав.
Звънецът имаше старовремски издърпващ механизъм, който не пасваше особено на възрастта на къщата, но вероятно трябваше да подсилва ефекта, който беше целен със смешната тюдорска фасада. Нека се правим на интересни, помисли си Кели. Много преди звъненето на звънеца да утихне, чуха стъпки зад голямата предна врата. Ник и Кели отстъпиха назад, искаха да увеличат разстоянието между себе си и онзи, който идваше да ги посрещне. Никога не трябваше да се подценява начинът, по който хората можеха да реагират, дори в къща като тази.
Вратата се отвори и пред тях застана привлекателна жена в началото на петдесетте, която се усмихваше в очакване. Носеше черен кадифен анцуг и домашни пантофи. Кели показа полицейските си документи и усмивката изчезна от лицето на домакинята.
– Някой да не е пострадал? – Ръцете ѝ политнаха към гърлото ѝ, инстинктивна реакция, която Кели беше виждала стотици пъти. За някои хора гледката на униформени служители предизвикваше страх от разкритие или арест. Тази жена не беше една от тях. За нея полицията означаваше злополука или нещо по-лошо.
– Няма за какво да се тревожите – успокои я Кели. – Просто събираме информация. Търсим господин Джеймс Станфорд.
– Това е съпругът ми. В момента е на работа. Има ли някакъв проблем?
– Може ли да влезем? – попита Кели. Жената се поколеба, след което се отдръпна, за да им направи място да влязат в добре осветен и просторен коридор. Върху малка масичка беше подредена голяма купчина писма. Кели хвърли поглед на най-горния плик, докато госпожа Станфорд ги водеше към кухнята.
Господин Дж. Т. Станфорд.
Лицето на Ник беше безизразно, не показваше дори частичка от въодушевлението, което Кели беше сигурна, че е изписано на нейното. Дали Станфорд не управляваше уебсайта от къщата си?
– Джеймс е консултант в "Кетъринг Клайн" – обясни госпожа Станфорд. – Днес е в Лондон, има среща с нов клиент. Опасявам се, че ще се прибере късно. Мога ли да ви помогна с нещо? За какво става въпрос?
– Разследваме поредица от престъпления – отговори Ник. Кели наблюдаваше внимателно изражението на жената. Ако Джеймс Станфорд беше техният човек, дали съпругата му знаеше за обявите или за уебсайта? Полицайката забеляза снимките върху дрешника, на всички тях беше някакъв млад мъж на различни възрасти.
– Това е синът ни – обясни госпожа Станфорд, когато забеляза погледа на Кели. – Какви престъпления? Нали не мислите, че Джеймс е замесен?
– Трябва да разберем това. Ще ни помогнете много, ако отговорите на няколко въпроса.
Госпожа Станфорд застина за миг, не знаеше какво да направи. Най-накрая добрите ѝ обноски надделяха.
– Най-добре да седнете. Желаете ли чай?
– Не, благодарим Ви. Няма да се бавим много.
Подпряха се на една огромна дъбова маса.
– Госпожо Станфорд – започна Ник, – казахте, че съпругът Ви е консултант. Той има ли някакъв друг бизнес?
– Директор е на няколко благотворителни организации, но не и друг бизнес, не.
– Някога участвал ли е в управлението на агенция за запознанства?
Госпожа Станфорд изглеждаше объркана.
– Какво имате предвид?
– Импулсни телефони – обясни Кели. – Подобни неща. – Плъзна лист хартия по масата и показа на жената една от обявите в "Лондон Газет".
Госпожа Станфорд отново се хвана за врата.
– Не! Имам предвид... Господи, не. Защо би направил подобно нещо? Имам предвид, какво ви кара да мислите, че той. – Жената местеше поглед между Ник и Кели. Или беше невероятна актриса, или въобще нямаше представа с какво се занимаваше съпругът ѝ. Затова ли Станфорд беше използвал пощенска кутия? Не за да се крие от полицията, а от съпругата си?
Кели подаде на домакинята папката, която носеше.
– Тези документи са използвани за наемането на пощенска кутия на Олд Глостър Роуд преди три месеца. За услугата е платено от кредитната карта на съпруга Ви. Същите документи и същата кредитна карта са използвани за заплащане за публикуването на поредица обяви в лондонски вестник.