– Наистина съжалявам.
– Очевидно се намираш под голям стрес. От колко време продължава това?
Разказвам му почти всичко, без да споменавам името на уебсайта или начина, по който работи. Споделям му, че от известно време ме следят и че полицията свързва случая ми с убийствата на две жени и нападенията над няколко други.
– Какво правят полицаите за теб?
– Ще ми осигурят лична аларма. Тази сутрин давах показания – затова закъснях.
Греъм клати глава и меките гънки под брадичката му се поклащат.
– Няма проблем, не се тревожи за това. Знаят ли кой стои зад нападенията?
Трогната съм – и изненадана – от интереса му.
– Не мисля. Все още не са арестували никого за убийството на Таня Бекет, а и сайтът очевидно е непроследим.
Греъм се замисля.
– Днес целият ми ден е запълнен със срещи. Планирах да се прибера веднага след тази в пет часа, но ако нямаш нищо против да закъснееш малко, ще се отбия и ще те закарам до вас. – Греъм идва от Есекс всеки ден. Използва предимно влака, но от време на време шофира, след което оставя колата си на ненормално скъп паркинг на ъгъла до офиса.
– Това са доста допълнителни километри за теб! Наистина, няма проблем, добре съм. Ще се прибера у дома по различен маршрут и ще накарам Джъстин да ме посрещне на Кристъл Палас...
– Аз ще те закарам до вас – заявява непреклонно Греъм. – Мога да се отбия до Севъноукс, за да се видя с брат ми и съпругата му. Ако трябва да бъда честен, изненадан съм, че приятелят ти не идва да те взима.
– Не искам да го тревожа.
Греъм ме поглежда, изпълнен от любопитство.
– Не си му казала?
– Знае за уебсайта, но не... не съм му казала, че съм в опасност. Нещата са малко сложни в момента. – Виждам изражението на лицето на Греъм и бързам да обясня, преди да е останал с погрешно впечатление. – Саймън изгуби работата си. Съкратиха го. Така че времената не са от най-добрите за него. Не искам да се тревожи допълнително.
– Ясно, добре, тази вечер ще те закарам до вас и точка. – Греъм е доволен. Ако беше пещерняк, сега щеше да се бие по гърдите.
– Съгласна – отвръщам аз. – Благодаря ти.
Половин час по-късно Греъм отива на една от срещите си.
– Дръж вратата заключена – казва ми той, – докато не видиш кой е.
Вратата на офиса е от стъкло, както и цялата предна част на помещението, но нямам идея как мога да разбера дали мъжът, който ще стои отвън, е дошъл, за да ме изнасили и убие, или за да поиска информация за магазина за мобилни телефони на Ломбард Стрийт, който съвсем скоро ще затвори.
– Така или иначе цялото място е под видеонаблюдение – казва шефът ми. Толкова съм изненадана от това откровение, че не отбелязвам, че ако ме нападнат и убият, няма да ми е кой знае от каква полза, че всичко е било снимано.
– Откога имаме камери? – Оглеждам се около офиса. Греъм се чувства леко неудобно. Поглежда часовника си.
– От две години. Намират се в противопожарните пръскачки. Сложени са за по-голяма сигурност. Както и да е, важното е, че няма за какво да се безпокоиш, докато си тук. Ще се видим преди шест. – Звънчето над вратата иззвънява, когато я отваря, и го прави отново, когато я затваря. Заключвам, но оставям табелката на отворено, след което сядам зад бюрото си. Нямах никаква представа, че Греъм е монтирал камери. Работодателите не са ли задължени да информират служителите си – а и клиентите си, що се отнася до това, – че са под наблюдение? Поглеждам към тавана.
От две години.
Две години, в които смятах, че съм съвсем сама в офиса, когато вратата на Греъм е затворена. Хапвах си сандвичи, провеждах телефонни разговори, намествах си сутиена. Дали ме беше наблюдавал? Мисълта за това е обезпокоителна и когато служебният телефон иззвънява, се стряскам.
В пет и половина обръщам табелката на затворено. Денят не беше особено натоварен: един нов наемател, с когото щяхме да подпишем договор за наем, и няколко запитвания за новата офис сграда. Нямаше никой подозрителен, никой, който да изглежда като хищник, и това ме кара да смятам, че малко преигравам. Но сега, след като навън е паднал мрак и осветлението в офиса е включено, благодарение на което всеки на улицата може да ме види, отново изпитвам безпокойство.