– В досието има писмо от жертвата – съобщи детектив Грийн. – Госпожица Алексис Суифт. В него тя казва, че макар фактите в писмените ѝ показания да са достоверни, няма да подкрепи обвинението и не желае да бъде уведомявана за развитието по случая.
– Това е невъзможно! – Думите се изплъзнаха от устата на Кели, преди да успее да ги спре и гласът ѝ проехтя в празния коридор. Можеше да чуе объркването на детектив Грийн в последвалата тишина. – Искам да кажа, как е възможно жертвата да оттегли подкрепата си? Няма никакъв смисъл.
– Нямам обяснение, разполагам единствено с подписана декларация. Може би нещата не са били точно така, както ги е представила в първоначалните си показания? Вероятно в крайна сметка е бил някой, когото познава; първо се е съгласила, а после е променила решението си.
Кели се бореше със себе си да не изгуби контрол. Спомни си свитата на стола в полицейския участък Лекси, която беше твърде съсипана, за да успее да стане, дори когато сестра ѝ пристигна, нарушила по пътя от Брайтън до Дърам всяко ограничение на скоростта. Лекси беше облечена в чужди дрехи, които не ѝ бяха по мярка, собствените ѝ бяха прибрани и чинно надписани в хартиени торби. Спомни си я как стоеше на леглото на медицинския следовател, а от затворените ѝ клепачи течаха сълзи; ръката ѝ стискаше толкова силно тази на Кели, че оставяше следи по нея. Случилото се с Лекси не беше нещо, с което тя би се съгласила.
– Да, може би – отвърна вяло тя. – Благодаря Ви, че ми се обадихте. Не мисля, че този случай е част от нашия, но човек никога не знае. – Прекрати разговора, обърна се и притисна чело към хладната стена.
– Ако искаш да медитираш, Кели, можеш да го направиш в свободното си време.
Извърна се и видя Ник в спортния му екип за бягане, беше се промъкнал безшумно до нея. Под мишниците и в предната част на тениската му имаше тъмни петна.
– Съжалявам, шефе, излязох да си почина за пет минути. – Умът ѝ препускаше. Какво беше сторила Лекси? Защо?
– Вече се възползва от тях. Отивам да си взема душ. Ще те чакам в залата за брифинги след десет минути.
Кели се опита да се съсредоточи върху настоящата си работа.
– Оказа се прав за изнасилването в Мейдстоун – дадох подробностите на Лусинда.
– Добре. Уведоми полицията на Кент, че вече не водят случая. Ние поемаме оттук. Но ще караме нещата едно по едно: помолих "Компютърни престъпления" да дойдат да ни просветлят с какво, по дяволите, се занимават през последните два дни. В днешно време не можеш да мръднеш, без да оставиш цифрова следа, така че колко трудно може да е да идентифицираш кой стои зад уебсайта?
– Много трудно – отвърна Андрю Робинсън. – Прикрил е добре следите си. Сайтът е регистриран на Каймановите острови.
– Каймановите острови? Оттам ли го управлява? – попита Кели.
Ник я изгледа.
– Не се въодушевявай – няма да ходиш на някакво карибско пътешествие.
– Това не означава, че извършителят е там – обясни Андрю, – само данните му за контакт. Едва ли ще ви изненадам, като кажа, че няма голяма любов между британската полиция и Каймановите острови – шансовете да получим информацията, от която се нуждаем, от тях са нулеви. Както и да е, поне успяхме да установим IP адреса, от който се отговаря. – Андрю видя безизразните лица на Кели и Ник и заобяснява отново: – Накратко, когато отворя домейн, той изпраща сигнал до уебсайта. Ако уебсайтът не съществува, не получаваме отговор, но ако съществува – както е в нашия случай – отговорът не само ни казва къде се държат данните на домейна, но и кое устройство е било използвано, за да се свърже с тази мрежа. Например – мъжът посочи телефона на Ник, който стоеше на масата пред тях, – ако се опиташ да се логнеш в банковата си сметка точно сега, уебсайтът ще запише IP адреса на телефона ти и ще ни позволи да те проследим.
– Чатнах – отвърна инспекторът. – Откъде се свързва администраторът на уебсайта?
Андрю преплете тънките си пръсти и ги изпука един по един.
– За съжаление не е толкова просто. – Мъжът отвори тетрадката си и показа някакъв номер: 5.43.159.255. – Това е IP адресът – той е нещо като пощенски код за компютрите. IP-то в случая е статично, но е хоствано на руски сървър, а за съжаление руснаците...