– Нека позная – прекъсна го Ник. – Руснаците не работят с британската полиция. За бога!
Андрю вдигна двете си ръце.
– Не застрелвай пратеника.
– Има ли въобще някакъв начин да проследим уебсайта? – попита Кели.
– Честно? Не. Поне не за времето, за което искате, предвид нивото на спешност. На практика говорим за неоткриваем сайт.
– Това означава ли, че си имаме работа с някой изключително интелигентен? – попита отново полицайката. – С някой с минало в Ай Ти сферата?
– Не е задължително. Цялата тази информация е на разположение онлайн за всеки, който се интересува от нея. Дори инспекторът може да го направи.
Кели прикри усмивката си. Ник не отвърна на закачката.
– Какво предлагаш?
– Има една стара поговорка: следвай парите.
– Какво имаш предвид? – попита Кели.
– Не сте ли гледали "Цялото президентско войнство"? – отвърна с въпрос Андрю. – Пропуснали сте доста. Извършителят получава пари от хората, които се регистрират на уебсайта му, нали? Точно тези пари трябва да проследим. Всяка транзакция може да бъде проследена от кредитните или дебитните карти на клиентите до акаунта на сайта в Пейпал, а след това и до банковата сметка на извършителя. Когато разберем как се теглят парите и от кого, ще намерим нашия човек.
Кели усети надигащата се в нея вълна на оптимизъм.
– Какво ти трябва?
– Използва собствената си кредитна карта, нали?
Ник кимна.
– Датата на транзакцията, сумата и номера на кредитната карта, с която си платил. Намери ми тази информация и аз ще ти намеря нашия човек.
– 22 –
Вече половин час сме сред почти неподвижния трафик на Норууд Роуд. Едва пъплим с колата на Греъм. Той е нетърпелив шофьор, провира автомобила във всяка една възможна пролука и натиска клаксона, ако колата пред него посмее да чака повече от стотна от секундата на светофарите. Това е втората вечер, в която шефът ми ме кара у дома, и вече няма какво да си кажем, изчерпали сме обичайните теми дали старата видеотека ще бъде наета на исканата цена и защо няма достатъчно мезонети, които да покрият търсенето, затова просто тънем в мълчание.
От време на време му се извинявам, че заради мен се налага да се отдалечава толкова много от обичайния си маршрут, но той ми казва, че няма нищо.
– Не мога да те оставя да се разхождаш из Лондон, когато някакъв перверзник е по петите ти – казва Греъм.
В този момент осъзнавам, че така и не бях уточнила естеството на нападенията над другите жени в Лондон, но бързо се сещам, че предположението е напълно нормално.
Знам, че мога да помоля Мат да ме закара и той ще настоява да ме води и взима от работа колкото време е необходимо. Не го моля, защото Саймън ще се почувства ужасно, а бившият ми съпруг ще е изключително доволен.
Фактът, че Мат все още ме обича, е всеобща тайна, която циркулира между всички ни. Между двама ни, когато се видим, за да говорим за децата, и той задържи погледа ми малко повече от обичайното. Между мен и Саймън, когато спомена името на Мат и видя искрата на ревност в очите му.
Сай не може да ме прибира. Продаде колата си преди няколко седмици. Тогава си мислех, че се е побъркал; може и да не я ползваше много през седмицата, но през уикендите ходехме до супермаркети и ИКЕА или на екскурзии извън града, за да се видим с приятели и семейство.
– Можем да ползваме влака – отговори ми той, когато му казах, че ще имаме нужда от кола. Така и не ми беше хрумнало, че просто не можеше да си я позволи.
Ще ми се да имах шофьорска книжка. Досега не изпитвах нужда за такава, но вече ми се ще да можех да шофирам сама до работа и обратно. Откакто разбрах за обявите, съм постоянно на нокти; всеки нерв в тялото ми е опънат до максимум и чака момента, в който ще се наложи да бягам. Или да се боря. Оглеждам навсякъде и всеки.
В колата на Греъм се чувствам в безопасност, знам, че никой не ме преследва, мога да се отпусна в меката кожа и да затворя очи, без да се тревожа, че ме наблюдават.
След като стигаме над реката, трафикът отново започва да се движи нормално. Парното е включено и за първи път от няколко дни се чувствам затоплена и отпусната. Греъм пуска радиото, където по "Капитал FM" Грег Бърнс интервюира Арт Гарфънкъл. Акордите на "Госпожа Робинсън" зазвучават на фона на заключителните им думи и се замислям колко е странно, че си спомням целия текст на песента, но преди да успея да ги възпроизведа, заспивам.