– Бихте ли описали жената?
– В средата на тридесетте, руса коса. Стегнато тяло. – Тилман отново се усмихна. – Предложи ми един ресторант, който се намираше сравнително наблизо, и аз я попитах дали не иска да дойде с мен.
– Поканили сте напълно непозната на кафе? – попита Кели, без да се опитва да прикрива изненадата си.
– Знаете какво казват – продължи Тилман, като усмивката не слизаше от лицето му, – непознатият е приятел, който все още не си срещнал. Тя ме гледаше с онзи поглед още от момента, в който отбих до нея.
– Навик ли Ви е да каните жени, които не познавате, на кафе? – притисна го Кели.
Тилман не отговори веднага, първо я огледа от глава до пети и поклати леко глава.
– Не се безпокой, скъпа, каня само хубавките.
– Ако е възможно – прекъсна го Ник, – моля да продължите с Вашата версия на случилото се. – Тилман забеляза натъртването, но реши да не му обръща внимание.
– Тя се качи в колата и двамата продължихме към ресторанта, но тогава ми направи предложение, на което не можах да откажа. – Усмивката на лицето на заподозрения отвращаваше Кели. – Каза, че никога не е правила нещо подобно в живота си, но винаги е имала фантазии, че се чука с непознат, затова ме попита какво мисля? Е – мъжът се засмя, – какво бихте си помислили Вие? Рече ми, че няма да ми каже името си и че не иска да знае моето, след което ме насочи към някаква индустриална сграда в покрайнините на Мейдстоун.
– Какво се случи там?
– Подробно ли да Ви го опиша? – Тилман се наведе напред и погледна предизвикателно Кели. – Има име за такива като Вас, знаете ли?
Полицайката не се хвана в капана.
– Има име и за такива като Вас. – В стомаха ѝ се беше образувала топка от ярост, но тя се концентрира, за да я задържи там.
Последва мълчание. Тилман се ухили.
– Направи ми свирка, след което я изчуках. Предложих ѝ да я закарам до тях, но тя ми каза да я оставя там. Предполагам, че е било част от фантазията ѝ. – Заподозреният задържа погледа на Кели, сякаш усещаше, че вътре в нея се води борба, че цялата тази ситуация отключва нещо, което тя успешно беше потиснала. – Харесваше ѝ да е грубо, но доста жени предпочитат така, нали? – Отново се ухили. – Ако съдя по шума, който вдигаше, явно доста ѝ хареса.
Доста ѝ хареса.
Заподозреният не сваляше очи от Кели по време на целия разпит. В стаята с нея беше неин колега и извършителят не беше казал нищо провокативно, не беше направил нищо, с което да я заплаши. Всичко се случи, когато разпитът приключи и Кели го водеше обратно в килията му. Той се наведе над нея. Усети топлината на дъха му върху врата си и неприятната миризма на пот и цигари.
– Доста ѝ хареса – прошепна мъжът.
Сякаш духът ѝ беше напуснал тялото, мислеше си по-късно Кели. Сякаш някой друг започна да раздава юмруци наоколо, да удря заподозрения в носа и да дращи лицето му. Сякаш някой друг беше изгубил контрол. Колегата ѝ я отскубна, но вече беше прекалено късно.
Кели се зачуди кога Лекси беше написала това писмо до полицията в Дърам; дали пък сестра ѝ не беше по-малко заинтересована от нея каква щеше да е развръзката на случая и дали почти не беше изгубила работата си безпричинно.
– Това е, така ли? – попита Кели и прогони мислите за миналото от главата си. – Това е твоята версия?
– Това се случи. – Тилман отново скръсти ръце и се облегна в стола си, пластмасата изскърца. – Но нека позная: вероятно се е почувствала виновна или приятелят ѝ е разбрал и сега казва, че е било изнасилване. Нали?
Кели беше научила много през последните няколко години. Имаше по-добри начини да се справяш с престъпниците, отколкото да се гневиш. Тя също се отпусна в стола си, както направи Тилман, и вдигна ръце, все едно се признаваше за победена. Изчака самодоволната му усмивка, която знаеше, че скоро ще се появи.
След което каза:
– Разкажете ми за намери единствената точка ком.
Промяната беше мигновена.
В очите на Тилман проблясна паника и цялото му тяло се напрегна.
– Какво имате предвид?
– От колко време сте член?
– Нямам представа за какво говорите.
Сега беше ред на Кели да се усмихне.