– О, наистина? Значи като претърсим къщата Ви – което ще се случи, докато се намирате в ареста – и погледнем компютъра Ви, няма да намерим някаква следа, че сте посещавал уебсайта?
На челото на Тилман изби пот.
– Няма да намерим маршрута на жертвата? За който сте платил? И сте го свалил?
Заподозреният избърса лице с длан, след което потърка панталона си и остави мокро петно на дясното си бедро.
– Какво е членството Ви? Платинено, нали? Човек като Вас няма да се задоволи с нещо по-малко, той ще иска най-доброто.
– Спрете разпита – отвърна Тилман. – Промених си решението. Искам адвокат.
Кели не се изненада, че Гордън Тилман поиска да повикат собствения му адвокат, а не се възползва от служебен, и за нея беше добре дошло, че онзи се появи три часа по-късно. Междувременно полицията в Оксфордшър беше иззела лаптопа на Тилман, заедно с долните гащи, които беше носил по време на предполагаемото престъпление, които висяха от коша за пране в банята му. Лондонски полицаи посетиха офиса му и конфискуваха компютъра и съдържанието на чекмеджетата му. Кели намери утеха в мисълта, че дори съдът да признаеше Тилман за невинен, с кариерата му беше свършено.
– Колко бързо можеш да претърсиш лаптопа му? – обърна се към Андрю Ник. Двамата с Кели се бяха върнали в ЕРУ, докато Тилман се консултираше с адвоката си.
– От три до пет дни, ако работим само върху него. Двадесет и четири часа в денонощието, ако имате необходимия бюджет.
– Ще го намеря. Искам историята му в интернет за последните шест месеца и всяко негово влизане в уебсайта. Искам да знам кои профили е гледал, кои е свалил и кои местоположения е търсил на Гугъл Ърт. Претърси харддрайва за порно – със сигурност трябва да има такова – и ако част от него не е легално, ще му повдигнем обвинение за това. Арогантен задник.
– Не си на страната на Тилман, а? – попита Кели, след като Андрю се оттегли в кабинката си. – Такъв е чаровник. – Направи физиономия. – Колко смяташ, че знае?
– Трудно е да се каже. Достатъчно, за да млъкне, когато разбра, че знаем за сайта, но едва ли има представа кой стои зад него. Ако адвокатът му е добър, ще му каже да не коментира нищо и тогава всичко ще е в ръцете на криминолозите. Получихме ли доклада от медицинския следовател?
– Говорих със "Сексуални престъпления" на Кент, преди да вляза в стаята за разпити, и те ми изпратиха целия доклад. Има ясни доказателства за сексуален акт, но, разбира се, това не се подлага на съмнение.
Кели подаде факса на Ник, който го разгледа.
– Няма следи от прилагане на сила и отбранителни наранявания?
– Това не означава нищо.
Лекси не беше наранена. Беше ѝ разказала, че се вцепенила; това беше нещото, за което се винеше повече от всичко – че не се беше борила.
– Така е, но заради това работата ни да докажем, че е липсвало съгласие, става доста по-трудна. От изключителна важност е да покажем връзката между Гордън Тилман и профила на жертвата в уебсайта. Ако успеем, историята му, че я е срещнал случайно на улицата, няма да мине.
– А ако не успеем?
– Ще го сторим. Къде е Лусинда?
– В среща.
– Искам да идентифицира останалите жертви на сайта. Не разполагаме с имената им, но имаме техните снимки и знаем точно къде ще се намират, когато пътуват за работа. Искам да ги намерим, да ги доведем тук и да ги предупредим.
– Считай го за свършено.
Ник млъкна за миг.
– Разпитът беше много труден. Справи се чудесно. Впечатлен съм.
– Благодаря ти.
– Да се връщаме при него. Не мисля, че ще ни отнеме много време.
Прогнозата на инспектора се оказа точна. По съвет на адвоката си, един слаб, разтревожен мъж с очила с метални рамки, Гордън Тилман отговори с без коментар на всеки зададен му въпрос.
– Вярвам, че ще пуснете под гаранция клиента ми – каза адвокатът, когато Тилман беше отведен в килията си.
– Опасявам се, че намеренията ни са други – отвърна Кели. – Говорим за сериозно обвинение, при което ни е необходимо време да изследваме уликите. Клиентът Ви ще трябва да остане за известно време. – Похвалата на Ник ѝ беше вдъхнала увереност и през втората половина от разпита се чувстваше като старото си аз. Детективката, която беше някога, преди да прецака нещата.
Можеха да задържат Тилман до двадесет и четири часа, но Ник беше във връзка със старшия офицер, за да получи повече време. Като се имаше предвид колко му беше необходимо на Андрю, дори допълнителните дванадесет часа, които началникът им можеше да осигури, нямаше да са достатъчни; имаха нужда от съдия, който да остави Тилман зад решетките за по-дълго време.