Кели преглеждаше досието по случая, докато чакаше обаждане от сержанта. Показанията на жертвата не бяха приятно четиво. Черният лексъс беше отбил до нея, мъжът вътре беше помолил за упътване, като отворил пътническата врата, защото стъклото не се сваляло.
Помислих си, че е странно – гласяха показанията на жертвата, – предвид колко нова изглеждаше колата, но не ми се стори подозрително. Катрин се беше навела към колата, за да инструктира шофьора, който искал да разбере как да стигне до М20. Той бил приятелски настроен и не изглеждал заплашително.
Извини ми се, че ми е отнел от времето – продължаваше жената, – и ми благодари предварително за помощта.
Катрин повторила насоките си (каза, че паметта му била ужасна), когато истинските намерения на Гордън Тилман станали очевидни.
Изведнъж се пресегна и ме сграбчи. Стисна ме здраво за сивия шал, който носех, и ме дръпна силно в колата. Случи се толкова бързо, че дори не успях да изпищя. Потегли, докато краката ми все още бяха извън автомобила, а лицето ми притиснато в скута му. Усещах волана в задната част на главата си, а той използваше свободната си ръка, за да ме притиска към слабините си.
По някое време колата спряла, за да може Тилман да се пресегне през жертвата си и да затръшне вратата, като продължавал да притиска главата ѝ към слабините си; автомобилът се движел на ниска скорост, която не сменял.
Опитах се да извърна глава, но той не ми позволяваше, беше казала Катрин на детектива от Кент, който записал показанията ѝ. Лицето ми беше притиснато в пениса му, който усещах, че става все по-твърд. Тогава разбрах, че ще ме изнасили.
В досието беше посочено, че жертвата има две деца, като по-малкото беше едва на осемнадесет месеца. Работеше като консултант за набиране на персонал и беше омъжена от единадесет години.
Напълно подкрепям полицейското производство и съм съгласна да свидетелствам в съда, ако е необходимо.
Разбира се, че ще бъде съгласна. Защо да не бъде?
Защо тогава Лекси отказваше?
– Нуждая се от малко свеж въздух – каза Кели на Ник, който едва вдигна поглед от бюрото си. Тичешком слезе по стълбите и се насочи към задния вход на метростанцията. Осъзна, че е стиснала здраво юмруци, наложи си да се отпусне и да си поеме дълбоко въздух.
Лекси вдигна точно когато Кели смяташе, че ще бъде прехвърлена на гласовата поща.
– Защо си казала на полицията в Дърам, че няма да свидетелстваш?
Чу как сестра ѝ си пое дълбоко въздух.
– Задръж.
Последва приглушен разговор между нея и два гласа, които Кели разпозна като съпруга на сестра си и едно от децата ѝ. Фъргюс, предположи тя. Някаква врата се затвори. Когато Лекси заговори отново, гласът ѝ беше тих, но категоричен.
– Откъде знаеш за това?
– Защо си им казала, че няма да подкрепиш производството, Лекси?
– Защото няма да го сторя.
– Не разбирам. Как може да се оттеглиш от най-сериозното нещо, което някога ти се е случвало?
– Това не е най-важното нещо, което някога ми се е случвало, ето как може! Съпругът ми е най-важното нещо, което някога ми се е случвало. Фъргюс и Алфи са най-важните неща в живота ми. Ти, мама, татко, вие сте много по-важни от всичко, което някога се е случило в Дърам.
– Не мислиш ли за другите? Как ще се почувстваш, ако този тип изнасили някоя друга жена, защото не е бил осъден за нападението срещу теб?
Лекси въздъхна.
– Наистина се чувствам зле от това. Но трябва да мисля и за себе си, Кели, нарича се самосъхранение. Можеше да се пречупя, тогава къде щях да съм? Как щях да се грижа за момчетата?
– Не мога да разбера защо си толкова черногледа. Можеха да минат години, преди да го хванат – ако въобще някога го заловят, – тогава можеше да се чувстваш по различен начин.
– Не разбираш ли, точно това го правеше толкова трудно? – Кели чу как гласът на сестра ѝ се пречупи и почувства буца в собственото си гърло. – Не знаех кога може да се случи. Не знаех дали в някакъв момент няма да получа обаждане, че са заловили някого или че са получили информация за случая. Какво щеше да стане, ако се случеше точно преди някое интервю за работа? Или преди рождения ден на някое от момчетата? Щастлива съм, Кели. Имам хубав живот със семейството си, а случилото се в Дърам остана в миналото. Не искам всичко да се повтаря отново.
Кели не отговори нищо.
– Трябва да можеш да разбереш това. Трябва да разбереш защо го направих.
– Не. Въобще не те разбирам. Не разбирам и защо не ми каза.