– Точно заради подобна реакция, Кели! Защото не ми позволи да продължа напред, когато исках да го сторя. Ти си полицейски служител, прекарваш целия си живот в миналото и в търсенето на отговори. Понякога такива няма. Понякога се случват гадости и трябва да се справиш с тях по най-добрия възможен начин.
– Отричането не е най-добрият начин...
– Ти си живееш своя живот, Кели. Остави ме аз да си живея моя.
Лекси затвори телефона и Кели остана вцепенена на улицата, полускрита в сенките ѝ.
– 24 –
– Нервна ли си, мила?
– Малко.
Днес е събота, часът е един, а ние сме в кухнята и довършваме супата, която направих. Исках Кейти да хапне нещо горещо преди репетицията си, но тя взе едно хлебче и почти не е докоснала порцията си.
– Аз също съм нервна – признавам ѝ. Усмихвам се, за да ѝ покажа, че съм солидарна с нея, но Кейти се намръщва.
– Не вярваш ли, че ще се справя?
– О, мила, не това имах предвид. – Смъмрям се наум, че за пореден път не съумявам да кажа правилното нещо. – Не съм нервна, че няма да се справиш, а съм развълнувана. Имам пеперуди в стомаха, сещаш се. – Прегръщам я, но звънецът звъни и тя се отскубва от мен.
– Сигурно е Айзък.
Следвам я в коридора и бърша ръце в една кърпа. Първо имат техническа репетиция, след което всички ще се присъединим за генералната. Така ми се иска да ми хареса. Заради Кейти. Поставям усмивка на лицето си, когато дъщеря ми се откъсва от Айзък и той казва здравей.
– Благодаря ти, че ще я закараш. – Искрена съм. Айзък Гън не е човекът, когото бих избрала за приятел на Кейти – голям подмазвач е и е прекалено стар, – но не мога да отрека, че се грижи за нея. Нито веднъж не се е прибирала с метрото след репетиция. Дори я кара до нас след смените ѝ в ресторанта.
Полицай Суифт обеща да ми се обади веднага след като намерят Люк Фридленд, но фактът, че не го е сторила още, ме прави неспокойна. Днес влязох в сайта два пъти и разгледах другите качени жени; свалих тези, които бяха отбелязани като на разположение през уикендите и се зачудих дали някой ги следи точно сега.
Джъстин слиза долу. Кима на Айзък.
– Как си, друже? Мамо, излизам. Може да намина довечера.
– Не, никъде няма да ходиш. Ще отидем да гледаме пиесата на Кейти.
– Аз няма да ходя. – Синът ми се обръща към сестра си и Айзък. – Не се обиждайте, приятели, но наистина не си падам по такива неща.
Кейти се засмива.
– Всичко е наред.
– Не, не е – отвръщам твърдо аз. – Ще отидем като семейство да гледаме Кейти в първата ѝ професионална пиеса. Точка.
– Виж, наистина няма смисъл да се карате за това – намесва се Айзък. – Ако Джъстин не иска да идва, няма проблем, нали, Кейт? – Докато говори, плъзга ръка около кръста ѝ, а тя го поглежда и кима.
Кейт?
Намирам се на два метра от дъщеря си, но имам чувството, че между нас стои огромна пропаст. Преди няколко седмици бяхме аз и тя срещу целия свят, а сега са тя и Айзък. Или по-скоро Кейт и Айзък.
– Това е само генерална репетиция – отвръща дъщеря ми.
– Което е достатъчно основателна причина да дойдем да те подкрепим, за да си готова за голямата вечер.
Дори Джъстин знае кога не може да излезе на глава с мен.
– Добре.
Айзък се прокашля.
– По-добре да...
– Ще се видим там, мамо. Знаеш ли как да намерите театъра?
– Да, да. Изчезвайте! – От усмивката ми ме заболяват бузите. Стоя на прага на отворената врата и ги наблюдавам как тръгват, махам им, когато Кейти се обръща към мен. Затварям вратата, в коридора е станало студено от нахлулия отвън въздух.
– На нея не ѝ пука дали ще бъда там, или не, да знаеш.
– На мен ми пука.
Джъстин се обляга на парапета. Гледа ме замислен.
– Наистина ли? Или просто искаш да накараш Кейти да си мисли, че взимаш актьорството ѝ на сериозно?
Изчервявам се.
– Аз наистина го взимам на сериозно.
Джъстин качва крак на най-долното стъпало, отегчен е от разговора ни.
– Всички ние трябва да гледаме някакви Шекспирови глупости, за да можеш да го докажеш. Браво, мамо.
Уредих Мат да вземе всички ни в три. Той звъни на вратата, но докато отворя, вече е отишъл отсреща при Мелиса.
– Ще ви чакам в таксито – казва бившият ми съпруг.
Докато припирам Джъстин и Саймън да се приготвят по-бързо и докато си облека палтото, Мелиса и Нийл вече ни чакат в колата. Нийл е седнал отпред, а Мелиса зад него. Намествам се до нея, като оставям място на Джъстин. Саймън сяда на сгъваемата седалка зад Мат.