– Е, не е ли чудесно? – пита Мелиса. – Не помня кога за последно ходих на театър.
– Прекрасно е. – Дарявам я с благодарствена усмивка. Саймън се е вторачил през прозореца. Премествам си крака, за да се докосне до неговия, но той не ми обръща внимание и мести своя надалеч от мен.
Не искаше Мат да ни кара.
– Можем да хванем метрото – предложи той, когато му съобщих, че бившият ми съпруг е предложил да ни вземе.
– Не ставай смешен. Толкова е мило от негова страна. Трябва да надмогнеш това, Саймън.
– Ти щеше ли да си доволна, ако местата ни бяха разменени? Ако бившата ми ни разкарваше с...
– Нямаше да ми дреме.
– Можеш да отидеш с таксито. Ще се видим там.
– За да могат всички да видят колко абсурдно се държиш? И да разберат, че сме се карали?
Ако има нещо, което Саймън наистина мрази, то това са хорските приказки за него.
Мат се провиква през рамо към мен.
– Рупърт Стрийт, нали?
– Да. Явно се намира до някакъв пъб.
Саймън се мести в седалката си, светлината от дисплея на телефона му осветява лицето му.
– Ватерло Бридж, покрай Съмърсет Хауз и после наляво по Друри Лейн – обяснява той.
Мат се засмива.
– В събота? Няма начин, друже. Воксхол Бридж, след което хващаме Милбанк чак до Уайтхол и накрая можем да си пробваме късмета на Чаринг Крос.
– Според навигацията по Ватерло е с десет минути по-бързо.
– Нямам нужда от навигация, друже. Всичко е ето тук. – Мат се почуква по слепоочието. Саймън се напряга. Когато бившият ми съпруг караше курса за таксиметров шофьор, обикаляше града с велосипед, за да може да научи всяка малка уличка и алея. Не съществува навигация в магазините, която може да те разведе из столицата по-надеждно от него.
Точно сега не това е проблемът. Поглеждам Саймън, който гледа през прозореца; единственият признак за раздразнението му е барабаненето с пръсти по бедрото му.
– Мисля, че по Ватерло ще е по-бързо, Мат – казвам аз. Бившият ми съпруг ме поглежда в огледалото за обратно виждане и аз задържам погледа му, за да му отправя мълчалива молба да стори това дребно нещо за мен; знам, че колкото и да му се иска да печели точки пред Саймън, никога няма да стори нещо, което да ме разстрои.
– Ватерло да е тогава. После по Друри Лейн, така ли беше?
Сай проверява телефона си отново.
– Да. Казвай, ако имаш нужда от насоки. – Изражението на Саймън не е нито победоносно, нито облекчено, но поне спира да барабани с пръсти. Виждам, че се отпуска в мястото си.
Мат отново ме поглежда и аз раздвижвам безмълвно устни, за да му благодаря. Той поклаща глава – не знам дали отхвърля благодарностите ми, или смята, че се държа глупаво. Саймън се обръща назад и аз усещам нещо да се опира в крака ми; когато поглеждам надолу, виждам, че той се е притиснал в мен.
Никой не промълвява и дума, когато след петнадесет минути едва пъплим в ужасния трафик на Ватерло. Ще ми се да подхвана някакъв разговор, но Мелиса ме изпреварва.
– Полицията има ли вече някакви отговори за теб?
– Нищо ново. – Говоря тихо, с цел никой да не ни обърне внимание, но Саймън се навежда напред.
– Отговори? За снимките в "Газет" ли имаш предвид?
Хвърлям поглед на Мелиса, която неловко свива рамене.
– Мислех, че си му казала.
Вътрешната страна на прозорците се е запотила. Издърпвам ръкава си над китката и избърсвам своя. Навън автомобилите са един до друг, светлините им приличат на червени и бели ивици в дъжда.
– Какво да ми каже?
Мат се придвижва малко напред, след което ме поглежда в огледалото за обратно виждане. Дори Нийл се е обърнал към мен и очаква отговора ми.
– О, за бога. Няма нищо.
– Не е нищо, Зоуи – контрира ме Мелиса.
Въздишам.
– Добре де, не е нищо. Обявите в "Газет" рекламират уебсайт, който се казва намери единствената точка ком. Един вид сайт за запознанства.
– И ти си на него? – Констатира Мат с ужасяващ смях.
Продължавам да говоря не само за да ги запозная със ситуацията, но и защото така се чувствам по-спокойна. Всеки път, когато разказвам за случилото се, се чувствам по-силна. Пазенето на тайни е опасно. Ако всички знаеха, че са наблюдавани – ако всички знаеха, че са следени, – може би никой нямаше да бъде наранен?
– На сайта се съдържа информация за маршрутите на жени до работните им места – коя линия на метрото използват, в кой вагон сядат, подобни неща. Полицията е свързала сайта с поне две убийства и с няколко други престъпления. – Не им казвам за Люк Фридленд, не искам Саймън да се тревожи още повече за мен.
– Защо не ми каза?