– Да разбирам ли, че няма да ходя на курс за секретарки? – пита ме тя. Знам, че се шегува с мен, но аз пускам ръцете ѝ и обгръщам бузите ѝ с длани. Очите ѝ блестят, никога не е изглеждала толкова красива. Изтривам едно малко петно от лицето ѝ с палец.
– Щом не искаш, няма да ходиш.
Изненадата ѝ е очевидна, но сега не е време за подобни разговори. Отстъпвам назад, за да дам шанс на останалите да ѝ кажат колко брилянтна е била и да се докоснат до славата ѝ. С периферното си зрение забелязвам, че Айзък я гледа втренчено. Той улавя погледа ми и се извръща.
– Не беше ли брилянтна? – питам го аз.
Той кима бавно. Кейти сякаш усеща погледа му, вдига очи и му се усмихва.
– Звездата на представлението – отвръща Айзък.
– 25 –
Центърът за видеонаблюдение на лондонското метро все още миришеше на нови килими и прясна боя. Двадесет монтирани на стената монитори гледаха към редица с бюра, зад които трима оператори се прехвърляха от камера на камера с помощта на джойстици и клавиатури. В единия ъгъл имаше врата, която водеше до монтажното, където записите можеха да бъдат обработени, подобрени и изпратени на разследващите офицери. Кели се подписа и тръгна към работното място на Крег, което се намираше в далечния край, като с едно око гледаше Кингс Крос на един от мониторите.
– Мина "Буутс"... хвърли нещо в кошчето под часовника. Зелен суитчър, черно долнище адидас, бели маратонки.
Един униформен полицай прибяга на екрана, настигаше фигурата с адидаса, която вече беше стигнала до "Клеърс Аксесорис". Навсякъде около тях имаше хора в костюми, куфарчета и пазарски чанти. Гледаха към огромните екрани над главите си и чакаха информация за влаковете – часове на пристигане и заминаване, закъснения. Бяха слепи за престъпленията, които се случваха всеки ден около тях.
– Здрасти, Кели, как ти се отразява животът в лондонската полиция?
Кели харесваше Крег. Той беше в началото на двадесетте и отчаяно искаше да стане полицай. Попиваше всичко, което офицерите казваха, и имаше по-добри инстинкти от половината ченгета, с които беше работила, но физическият изпит беше голямо предизвикателство за него.
– Чудесно, много ми харесва. Как върви подготовката?
Крег изглеждаше горд. Потупа се по внушителния си корем.
– Два килограма тази седмица. На диета съм.
– Браво на теб. Можеш ли да ми помогнеш да открия някого?
Намирането на Люк Фридленд чрез видеонаблюдението беше лесно; времената, които им осигури Зоуи Уокър, бяха изключително точни. В началото перонът в Уайтчапъл беше прекалено претъпкан, за да може Кели да намери Зоуи, но след като влакът беше спрял и на него се беше качила по-голямата част от навалицата, я забеляза да стои срещу висок мъж.
Люк Фридленд.
При положение че това беше истинското му име.
Ако Кели не беше наясно със ситуацията, щеше да предположи, че са двойка. Изглежда, се чувстваха приятно в компанията един на друг, Фридленд докосна Зоуи по ръката, когато се разделиха.
– Пусни ми отново записа – помоли полицайката и Крег го стори.
Раздвижване в тълпата, което приличаше на мълчалива мексиканска вълна, сочеше за някаква суматоха. В този момент дойде влакът и пътниците се втурнаха да се качват на него. Камерата беше твърде далеч, за да се види какво беше накарало Зоуи да залитне напред.
Телефонът на Кели извибрира върху бюрото. Тя го погледна и видя, че е получила есемес от Лекси, но плъзна пръст по дисплея му, за да го игнорира. Сестра ѝ можеше да ѝ остави гласово съобщение – сега не искаше да говори с нея.
Ти не разбираш, гласеше последният ѝ есемес.
Кели наистина не разбираше. Какъв беше смисълът от работата, която тя и колегите ѝ вършеха? От производствата, съдебната система, затворите? Какъв беше смисълът да се бориш за справедливост, ако жертвите – хората като Лекси – не искаха да подкрепят случаите?
Даде втора дата и точно време на Крег. Вторник, 24 ноември, около 18:30 часа. Втората среща на Зоуи с Фридленд, на която я беше съпроводил от влака на Кристъл Палас до изхода и я беше поканил да пийнат нещо. Дали мъжът беше свалил и други профили на жени от уебсайта? Дали беше опитал същия подход с тях? Андрю Робинсън беше сигурен, че неговият екип в "Компютърни престъпления" ще идентифицира човека, който стоеше зад уебсайта, но колко време щеше да им отнеме? Междувременно Кели третираше случая по същия начин, по който би третирала случай за наркотици – от дъното към върха. Гордън Тилман беше отказал да отговаря на въпросите ѝ, но вероятно Люк Фридленд щеше да е по-сговорчив.