– Говорихме в метрото в понеделник. След това се засякохме отново и като че ли ни стана навик. – Мъжът сви отново рамене, но този път доста по-изкуствено. – Не е престъпление да поканиш някого на среща, нали?
– Запознали сте се в метрото? – попита Кели.
– Да.
– Напълно случайно?
Харис направи кратка пауза.
– Да. Вижте, всичко това е крайно абсурдно. Имам работа за вършене, така че ако не възразявате... – започна да се изправя.
– Не сте купили информация за нейния маршрут към работа от уебсайт на име намери единствената точка ком? – Кели говореше спокойно и се наслаждаваше на изражението на Харис, което се намираше между шока и страха. Мъжът отново седна на мястото си и полицайката зачака отговора му.
Паузата като че ли продължи цяла вечност.
– Арестувате ли ме?
– Налага ли се?
Кели получи своя отговор от мълчанието му. Какво беше извършил този човек? Не беше престъпление да покани Зоуи Уокър на питие, но ако я беше следил...
Гордън Тилман беше обвинен в изнасилване, задържан и изправен пред съда в събота сутринта. По съвет на адвоката си той отговаряше с без коментар на всички въпроси, които му бяха зададени, въпреки предупреждението от страна на Кели, че така само влошава положението си.
– Кой стои зад уебсайта, Гордън? – попита го отново тя. – Съдът ще се отнесе много по-благосклонно към теб, ако ни помогнеш.
Тилман беше погледнал към адвоката си, който бързо отговори от негово име.
– Доста дръзко обещание, полицай Суифт, което нямате право да правите. Посъветвах клиента си да не коментира нищо.
Имаше половинчат опит за пускане под гаранция на база чистото досие на Тилман, положението му в обществото и отражението, което отсъствието му щеше да има върху кариерата му, но бързината, с която съдията отказа молбата, предполагаше, че вече си беше съставил мнение по-рано.
Не успяха да получат никаква информация от Тилман, но вероятно Люк Харис щеше да се окаже по-полезен. Залозите не бяха толкова високи – нямаше обвинение в изнасилване, нямаше да го арестуват и да го тикнат в някоя килия. Кели трябваше да пипа меко, меко.
– Уебсайтът – подкани го тя.
Люк подпря лакти на коленете си и постави глава между разперените пръсти на ръцете си.
– Регистрирах се преди няколко седмици – промърмори към голямата купчина с книги на килима под масата. – Някой на работа ми каза за него. Профилът на Зоуи беше първият, който изтеглих.
Малко вероятно, помисли си Кели, но реши да не възразява. Засега.
– Защо не ни казахте веднага след като Ви попитахме?
Харис вдигна поглед.
– Сайтът е таен, доколкото знам. Членовете му трябва да бъдат дискретни.
– Кой казва това? – попита Ник. – Кой управлява сайта, Люк?
– Не знам. – Мъжът погледна инспектора. – Наистина не знам! Това е все едно да ме питате кой притежава Уикипедия или Гугъл Ърт. Говорим просто за сайт, който използвам – нямам представа чий е.
– Как разбра за него?
– Казах Ви вече, от някого на работа.
– Кой?
– Не си спомням. – Люк ставаше все по-неспокоен с всеки следващ въпрос, който Ник изстрелваше към него.
– Пробвай да се сетиш.
Фридленд потърка челото си.
– Доста колеги се бяхме събрали в пъба след работа. Темите на разговора ни загрубяха. Някои от момчетата бяха ходили в стриптийз клуб през уикенда – доста се фукаха за това. Знаете какво е, когато момчетата се съберат. – Последното изречение беше насочено към Ник, който не показа с нищо какво мисли по въпроса. – Някой спомена уебсайта. Каза, че ще ми трябва паролата, за да си направя акаунт, и че тя е скрита в телефонния номер на обявата отзад на "Лондон Газет". Един вид таен код само за онези, които са наясно какво правят. Нямах намерение да влизам там, но бях любопитен и... – Мъжът млъкна и погледна Ник и Кели. – Не правех нищо лошо.
– Мисля, че трябва да ни оставиш ние да решим това – каза Ник. – Първо изтегли маршрута на Зоуи Уокър, а след това я проследи.
– Не съм я следил! Не съм някакъв преследвач. Просто направих така, че да се срещнем, нищо повече. Вижте, всичко това. – мъжът обхвана с жест целия мезонет – .е чудесно, но се скъсвам от работа, за да го постигна. В службата съм седем дни в седмицата, провеждам конферентни разговори с Щатите всяка вечер. Не ми остава много време, за да излизам и да се запознавам с жени. Уебсайтът ми дава предимство, това е всичко.
Предимство, помисли си Кели и погледна Ник.
– Разкажете ни какво се случи на перона в Уайтчапъл първия път, когато говорихте със Зоуи Уокър.
Пак този поглед. Харис погледна леко встрани.