Мелъри се обърна, спря, после хукна назад към него. Все още държеше шпагата, но не виждаше гоблините и не знаеше с какво си има работа и какво да прави.
— Мелъри, връщай се! Бягай! — изкрещя Джерард.
Някой от гоблините сигурно беше минал край него и се беше докопал до Мелъри, защото видя как ръката на сестра му подскочи неестествено и тя извика. По кожата й се появиха алени ивици, а веднага след това невидима лапа изтръгна слушалките на уокмена. Мелъри се извърна и размаха шпагата, нанасяйки свирепи удари във въздуха. Като че ли не успя да засегне никого. Тя се завъртя в кръг, но отново нищо.
Джерард ритна силно с десния си крак и улучи нещо твърдо. Усети как желязната хватка около краката му се отпусна и бързо запълзя напред, изтръгвайки раницата от гоблините. Съдържанието й се разпиля и Джерард едва успя да грабне справочника. Той трескаво опипа тревата около себе си, намери камъка и бързо допълзя до Мелъри. Успя да нагласи камъка пред окото си и погледна през него.
— Шест часа! — извика Джерард, за да покаже посоката на сестра си.
Тя се завъртя, нанесе страхотен удар в посока „шест часа“ и засегна ухото на един от гоблините, който зави от болка.
Джерард успя да се изправи на крака и опря гръб в гърба на Мелъри.
— Удряй по-ниско! Те са ниски! — извика той.
Петте гоблина ги заобиколиха. Този от дясно се хвърли в атака.
— Три часа! — изкрещя Джерард.
С един удар на шпагата Мелъри просна гоблина на земята.
— Десет часа! Девет часа! Седем часа! — всички гоблини едновременно се втурнаха към тях. Мелъри едва ли щеше да се справи.
Джерард вдигна справочника и с всички сили го запокити към най-близкия гоблин. Даннн! Книгата цапардоса гоблина, той залитна назад и се просна на земята.
С няколко силни удара на шпагата си Мелъри събори още два гоблина. Сега те свиваха примката на своя кръг много по-предпазливо и ядно скърцаха със зловещите си остри зъби.
Изведнъж прозвуча странен призив, нещо средно между лай и свирене. Един по един гоблините започнаха да се оттеглят към гората.
Джерард се срина на тревата. Кракът го болеше, не му достигаше въздух.
— Отидоха си — изпъхтя той и подаде камъка на Мелъри. — Погледни.
Мелъри се стовари до него и вдигна камъка към очите си.
— Нищо не виждам, но това не значи, че вече ги няма. Преди малко също не виждах нищо, а те бяха тук.
— Те могат да се върнат всеки миг. — Джерард се извърна и извади справочника. Прелисти бързо страниците му, намери каквото търсеше и го подаде на Мелъри. — Прочети това.
— „Гоблините обикалят на по-малки или по-големи групи. Те скитат из гори и поля, правят злини и създават големи неприятности“ — Лицето на Мелъри ставаше все по-мрачно. — „Необяснимото изчезване на котки и кучета е сигурен знак, че в района са се появили гоблини.“
— Тибс! — възкликна Джерард и изтръпна. — Тибс, котката на Саймън…
Мелъри продължи да чете.
— „Гоблините се раждат без зъби, затова си намират различни заместители — жило от животни, остри камъни, парчета стъкло.“
Джерард я прекъсна.
— Остави сега тези описания. Не пише ли как да бъдат спрени? Или пък къде може да са отвели Саймън?
Без да вдигне поглед от книгата, Мелъри поклати глава и продължи да разлиства страниците. Джерард се опита да не мисли какво могат да сторят гоблините на Саймън. Беше му от ясно по-ясно какво правят с кучетата и котките, но не му се щеше дори да си помисли, че брат му може да бъде… Че може да е изяден.
Погледът му попадна върху илюстрацията с ужасните зъби и той отново потръпна. Не, разбира се, това не можеше да се случи.
Мелъри пое дълбоко въздух и посочи илюстрацията.
— Скоро ще се мръкне, а с такива очи те сигурно виждат по-добре от нас в тъмното.
Изводът на сестра му беше много важен. Джерард си каза, че трябва да впише наблюдението й в справочника, но това щеше да стане, след като намерят Саймън. Той свали монокъла и се опита да закрепи камъка в него, но рамките бяха доста хлабави, за да го задържат.
— Уф, не става… — изпъшка Джерард.
— Ще трябва да го застопориш по-здраво. Нямаш ли отвертка или нещо подобно?