— Така е, но преди това трябва да те предупредя, че поканих останалите без домове селяни да се преместят в Гленмур, докато оправят колибите си. Тук има много свободни стаи.
— Да, ще се погрижа за това, Кристи. Ти върви да си починеш.
Кристи изкачи стъпалата с натежали крака. Не можеше да си спомни откога не е била толкова уморена. Но един хубав сън щеше да я оправи. Леглото изглеждаше толкова приканващо, че тя се строполи на него напълно облечена и затвори очи. Маргот дойде след няколко минути да й покаже сина си.
— Ето го моя мъничък Ангъс — каза тя, присядайки на ръба на леглото, и подаде момченцето на Кристи.
Сълзи избиха в очите на Кристи, когато взе Ангъс на ръце и го залюля на гърдите си.
— Много хубаво детенце, Маргот.
— Ех, момиче, не плачи — каза Маргот. — Знам, че ти е мъчно за детенцето ти, сигурно много ти липсва. Лорд Дарби не е бивало да ти го взема. Писмото ти не обясняваше много, само дето негова светлост научил за сина си и че живееш с него в къщата му.
— Синджън беше страшно разгневен, повече, отколкото някога съм го виждала. Така и не ми прости задето съм го излъгала — обясни Кристи. — Искаше да ми вземе детето и да ме прогони в Гленмур.
— Не споменаваш за анулирането. Отмениха ли брака ти с лорд Дарби?
— Все още сме напълно женени. Поради някаква необяснима причина Синджън не е подал в съда документа за анулиране на брака. Трудно беше. Аз най-накрая го убедих, че Нийл има нужда от мене, и той ми позволи да остана. Не знам какво ще стане сега — изхлипа тя. — Синджън мисли, че ме е грижа повече за моите сънародници, отколкото за детето ми.
— Какво направи английското копеле?
— Каза ми, че ако напусна Лондон, никога повече няма да видя Нийл. Той не разбира, Маргот. Никой, освен планинците не може да разбере защо трябваше да замина.
— Не поиска ли да дойде с тебе?
— Да, поиска, но му казах, че присъствието му тук само ще влоши и без това опасната ситуация. Не можех да му позволя да дойде, Маргот! Обичам го прекалено много, за да рискувам живота му.
— Да, наистина го обичаш — каза мъдро Маргот.
— Знам, че той не ме обича, но между нас има връзка, която не се поддава на обяснение. То е нещо, което усещам в сърцето си. Привличането, което ни събра, е все така силно, както винаги е било. Синджън го осъзнава, но отказва да го признае.
— Щом е така, значи е по-голям глупак, отколкото съм го смятала — каза Маргот. — Ще занеса Ангъс в леглото му, за да си починеш. Ще се видим ли на вечеря?
— Да. Помоли Рори да изпрати конници до крепостите на Макдоналд и Раналд. Трябва да призоват вождовете в Гленмур за събрание тази вечер. Трябва да решим по какъв начин да спрем тази безсмислена вражда.
— Калъм Камерън няма да миряса, докато не получи каквото иска, а всички знаем какво иска той — предупреди я Маргот и излезе от стаята.
Залата на Гленмур беше пълна с планинци, дошли да чуят думите на своята водачка. Кристи се взираше в изпълнените им с надежда лица и осъзна колко разчитат на нея, за да прекрати тази безсмислена вражда между съюзници.
— Не искаме да се бием срещу съплеменниците си — извика Мърдок Макдоналд, надвиквайки врявата на тълпата. — Искаме си нашите овце и крави и семействата ни да са в безопасност в домовете си.
— Знам какво искате — каза Кристи, вдигайки ръка, за да призове към тишина. — Затова се върнах от Лондон. Вече пратих съобщение на вождовете на Камерън и Маккензи с молба клановете да се съберат на среща в Гленмур след четири дни. Ако тази вражда продължи, ще загинат хора. Вие вече пострадахте, загубихте добитъка си и домовете си.
— Да, но сме готови да отмъстим — обади се Рори, предизвиквайки одобрителен рев. — Макдоналд не са страхливци.
— Преди да направите каквото и да било, аз ще призова към мир. Изчакайте четири дни — възпря ги Кристи. — Ако не се постигне съгласие, ще решим какво да правим по-нататък. Последното, което ни трябва, е истинска война между клановете и мисля, че Камерън разбират, че довеждането на британски войници в планините ще бъде катастрофално за всички ни.
— Ще изчакаме, Кристи — каза Мърдок, говорейки от името на рода Макдоналд. — Но ако Камерън нападнат отново селото ни, няма да седим със скръстени ръце.
— Това е справедливо — съгласи се Кристи. — Трябва да се защитавате. Върнете се в селото. Сложете стражи да пазят добитъка и стойте нащрек. Аз вярвам, че щом вождът на рода Камерън получи съобщението ми, ще нареди набезите да спрат.
Тълпата се разпръсна. Дори Рори излезе, за да вземе участие в патрула. Кристи и Маргот останаха сами в залата.
— Може би трябваше да помоля Рори да остане — каза замислено Кристи.