— Калъм няма да нападне Гленмур — предрече Маргот. — Твърде много го иска, за да го съсипе.
— Да, и аз така мисля.
През следващите два дни не случи нищо. Нито Камерън, нито Маккензи отговориха на поканата на Кристи за среща и тя започна да се страхува, че те ще се опълчат против нея. Поне не бяха подновили опитите си да палят или да крадат още добитък. Крехка надежда за мирно разрешение покълваше в сърцето на Кристи. Тя започна да мисли, че завръщането й в Гленмур има нещо общо със спокойствието, настъпило през последните два дни. Легна си с чувството, че всичко може да се уреди.
През нощта обаче се събуди с ужасното чувство, че не е сама. Най-лошият й кошмар се оказа действителност, когато лъчът лунна светлина, проникващ през прозореца, освети едрата фигура на Калъм, надвесена над леглото й. Тя отвори уста, за да извика, но един парцал веднага я запуши.
— Не знаеше ли, че ще дойда за тебе? Ех, момиче, ти ме обиди дълбоко. Дълго те чаках да се върнеш.
Кристи посегна и издърпа мръсния парцал от устата си.
— Не викай, ако искаш да избегнеш кръвопролитие — предупреди я Калъм. — Не съм сам, а тук има много жени и деца.
— Как влезе?
— Беше доста лесно.
— Какво искаш?
— Тебе искам!
— Нито съпругът ми, нито детето ми са тук, за да ги премахнеш — каза Кристи. — Ние с лорд Дарби още сме женени. Отказвам да тръгна с тебе.
Калъм се засмя тихо. Звукът не беше никак успокояващ.
— Не съм изненадан, че негова светлост не е анулирал брака ви. Не ме е грижа за проклетия англичанин или за копелето му. Тръгваш с мен.
— Казах ти, аз съм омъжена жена.
— Че кога това е спирало някой планинец? Краденето на жени е осветена от вековете традиция. Исках да се оженя за тебе, но ако не мога, ще те открадна. Щом оставя детето си в корема ти, твоят английски съпруг няма да те иска.
— Ти си полудял! Гленмур принадлежи на лорд Дарби. Той ще те изгони от тези земи.
— Нямам нужда от Гленмур, за да овладея клановете. Ще имам тебе. Ще живееш в моята крепост и ще раждаш моите деца.
— Не! — извика отчаяно Кристи, скачайки от леглото.
Не беше равностоен противник за огромната сила на Калъм. Той само трябваше да се пресегне и да я сграбчи в мощните си ръце. Дъхът излетя от гърдите й, когато той я метна на огромното си рамо. Борбата й нараняваше само нея, докато той я изнасяше от стаята.
— Не забравяй, момиче, ако гъкнеш ще се лее кръв — изсъска той.
Долу ги последваха няколко мълчаливи сенки. Кристи познаваше Калъм твърде добре, за да посмее да извика. А как й се искаше да крещи с цяло гърло.
Само това не беше взела предвид — че може да бъде отвлечена от Калъм!
18
Синджън вече не знаеше какво да прави. Вече три дни Нийл не спираше да плаче за майка си. Нито той, нито Ефи успяваха да утешат горкото бебе. И въпреки всичките усилия на кърмачката детето не се хранеше добре. Като последно средство Синджън изпрати да повикат сестра му. Спомни си колко добре се разбираха Ема и Нийл последния път, когато им беше дошла на гости, и се молеше тя да успее да успокои разстроеното дете.
Как можа Кристи да постъпи така, питаше се той горчиво, разхождайки се из стаята с Нийл на ръце. Безотговорността към собственото й дете беше най-тежкият грях, който се добавяше към растящия списък с вините на Кристи. Макар че Синджън се опитваше изобщо да не мисли за нея, предателският му ум отказваше да се подчинява. Припомняше си с удоволствие, граничещо с болка, последните им часове заедно. Спомняше си страстта й и се питаше дали не е била престорена. Тя му беше казала, че го обича. Синджън не вярваше в това. Тя нямаше да остави него и Нийл, ако ги обичаше. Очевидно нейните сънародници означаваха за нея повече, отколкото собственото й семейство.
Виковете на Нийл върна Синджън към действителността и той си пожела Ефи да не беше отивала на пазар тази сутрин. Но дори всеотдайните грижи на Ефи не можеха да заменят тези на Кристи.
Синджън се зарадва безкрайно, както когато Пембъртън въведе Ема.
Девойката видя безумното изражение на брат си и мигом разбра, че нещо не е наред, никак не е наред.
— Какво му е на Нийл?
— Слава богу, че дойде! — изрече Синджън с искрено облекчение. — Направи нещо. Детето е така вече три дни.
— Дойдох веднага щом получих съобщението ти. Да не би да е болно? Къде е Кристи?
— Няма я — каза Синджън с такава страстна ненавист, че Ема го погледна смаяно.
— Какво си й направил, Синджън? Кристи никога не би заминала без сина си. — Тя протегна ръце. — Дай ми го.
Синджън й подаде Нийл. Макар, че детето не спираше да плаче, виковете му постихнаха. Ема му погука няколко минути, после му заговори с ниски, насърчителни тонове. Жалните стонове на Нийл се превърнаха в спорадични хълцания, а после и съвсем спряха. Когато Ема продължи да му говори тихичко, той положи главичката си на рамото й и се унесе, отчаяното му личице беше мокро от сълзи.