— Това е истината! — закле се Ема. — Повярвах й, трябва и ти да й повярваш. Защо иначе ще замине без детето си? За да ти попречи да се озовеш в Шотландия, ето затова. Тя се страхува за живота ти и е направила всичко възможно, за да те опази.
— Защо не допусна, че ще успея сам да се погрижа за себе си? — възрази Синджън.
— Може би защото познава Калъм Камерън. Сам си казвал, че планинците са особени.
— Да. Те са диваци, които крадат от съседите си и се бият помежду си. Без да се замислят, грабят онова, което поискат.
— Доколкото разбирам, Калъм Камерън иска Кристи — намекна хитро Ема.
Ужасен гняв обхвана Синджън.
— Няма да я има! Тя е моя. По дяволите! Ако я докосне с пръст, ще го убия.
Синджън започна да крачи напред-назад, измъченият му ум трескаво търсеше изход. Сега всичко беше напълно ясно. Всичките парчета от мозайката си идваха на местата. Калъм е започнал онази вражда с умисъл и тя беше да принуди Кристи да се върне в Шотландия, където той може да сложи ръка върху нея. Какъв глупак е бил да не изслуша обясненията й, когато тя настояваше да му ги даде. Всичко, от което се беше интересувал тогава, беше да я накаже, задето го е измамила.
Но въпреки безумния му гняв и презрение, страстта му към нея не беше увехнала. Обзе го вина. Кристи го беше приемала в леглото си, съзнавайки, че той я използва. Ако това не доказваше любовта й, нищо не можеше да я докаже. Щеше ли тя някога да му прости? Беше ли убил любовта й към него? Той се молеше дано да не е така, защото сега знаеше какво беше отричал още от деня, когато Кристи беше нахлула в живота му.
Той я обичаше.
Обичаше собствената си съпруга, преди дори да знае, че тя му принадлежи.
— Какво ще правиш сега? — запита Ема.
— Ще отида в Гленмур. Не се знае какво е намислил Камерън. Кристи замина преди три дни. Ако имам късмет, няма да изостана много от нея. Ще пътувам на кон, така ще бъде по-бързо.
— Сигурно не искаш да кажеш, че заминаваш сам! — извика ужасено Ема.
— Да. Кристи беше права за английските войници. Положението в Шотландия сега е неспокойно. Вкарването на войници в междуособиците може да взриви напрежението и да погуби невинни хора.
— Моля те, Синджън, говори с Джулиън, преди да заминеш. Сега го няма, но ще се върне след няколко дни. Ще изпрати мъже да те придружават. Не е необходимо да са войници, но да са обучени да се бият.
— Нима мислиш, че съм толкова беззащитен? Осъзнавам, че съм пропилял по-голямата част от живота си в празни занимания, но сега нещата са различни. Напълно съм способен да се справя сам. Освен това не мога да чакам Джулиън да се върне. Ти и леля Аманда ще останете тук с Нийл, докато ме няма.
— Разбира се. Ще пратя една камериерка да извика леля Аманда.
— Ефи и Гавин ще останат тук, за да помагат. Благодаря ти, Ема, не знам какво щях да правят без тебе.
— Грижи за себе си, Синджън. Няма да понеса нещо да се случи с тебе или с Кристи.
— Не се забърквай в бели, мъжкаранке — изрече Синджън с обич и я целуна нежно по челото.
— И гледай да се държиш прилично, докато се грижиш за сина ми.
— Не бой се, всичко ще бъде наред. Обожавам сина ти. Синджън излезе, за да се приготви за пътуването си до Шотландия.
Кристи крачеше из стаята като току поглеждаше мрачно към заключената врата. Беше затворничка. Как допусна това да се случи? Поне Калъм я беше оставил сама, макар и заключена. Отначало тя се страхуваше, че може да й се натрапи, но той просто я затвори вътре и я остави да се яде вътрешно и да се тревожи в самота.
Стаята беше чиста и подредена, но малка. Беше на втория етаж, твърде високо над земята, за да се опита да скочи от тесния прозорец. Кристи знаеше, че в къщата има и други от рода Камерън, защото чуваше гласове и звуци от разни дейности долу. Уморена да мери стаята с крачки, тя приседна на ръба на леглото и придърпа износеното одеяло над нощницата си. Запита се какво ли ще помислят съплеменниците й, когато видят, че я няма, и се замоли да не действат прибързано и да не се втурнат да нападат, преди да е имала възможност да влее малко разум в главата на Калъм.
Беше смаяна, като осъзна колко лесно е влязъл той в Гленмур. Потръпна, като си помисли какво би могло да стане, ако Синджън беше там. Щеше да бъде убит в леглото си, без да има шанс да се защити. Независимо какво щеше да се случи с нея, тя знаеше, че е била права да държи Синджън далече от Шотландия. И макар да не искаше да си го признае, той беше прав, като задържа Нийл в Лондон.
Тя чу шум отвън и се втурна към тесния прозорец. Това, което видя, вледени кръвта и. Мъже от родовете Макдоналд и Раналд, въоръжени с най-различни оръжия, се бяха събрали в двора. Пред тях стояха хора на Камерън и Маккензи, всички въоръжени до зъби. Сърцето на Кристи се заблъска в гърлото й, когато Рори пристъпи напред, свиреп като древен воин.