— Пуснете нашата водачка — настоя той. Калъм излезе напред, за да застане срещу Рори.
— Какво ви кара да мислите, че Кристи Макдоналд е тук?
— Никой, освен тебе няма да я отвлече от леглото й. Ти направи нещо ужасно, Калъм Камерън. Ако не я върнеш невредима, ще се лее кръв. Склонен ли си да изложиш на опасност живота на роднините си?
— Никой няма да стори зло на Кристи — обеща Калъм. — Не съм направил нищо, което да не е било правено и преди. Всички знаете, че краденето на съпруги е осветена от вековете традиция. Щом оставя детето си в корема й, съпругът й няма да я иска. Имаш думата на Камерън, че няма да й се случи нищо лошо.
— Изведи я навън! — каза Мърдок, пристъпвайки напред, за да подкрепи Рори. — Не ти вярваме, Калъм Камерън. Не ни даваш друг избор, освен да се бием за свободата на нашата водачка.
Кристи чу всяка дума и осъзна какво ще последва, ако Камерън и Макдоналд се сблъскат. Щяха да загинат хора, жени и деца щяха да страдат без подкрепата на своите мъже и бащи, ако те загинеха в боя. Тя не можеше да допусне това да се случи. Навеждайки се от прозореца, сви длани около устата си и извика с все сила към събралите се долу мъже:
— Макдоналд! Раналд! Чуйте ме!
— Това е Кристи Макдоналд!
Всички очи се обърнаха нагоре към прозореца. Калъм свирепо изрева:
— Прибери се, Кристи! Аз ще се разбера с твоите роднини.
— Не! Аз съм вашата водачка. Роднините ми очакват моето решение.
— Говори, Кристи! — викна Мърдок. — Ако ни кажеш да освободим света от Камерън и Маккензи, така ще бъде.
— Без кръвопролития, Мърдок! — извика Кристи. — Ще се справя сама. Върнете се по домовете си. Поправете си колибите. Камерън няма да ви нападат повече, нали, Калъм?
Кристи не знаеше дали ще се справи с Калъм, но роднините й стъпваха на опасна почва. Истинска война между клановете можеше да трае с години, водейки до тежки последици за бъдещите поколения. Всичко беше абсолютно безсмислено. Колкото до краденето на съпруги, така се беше правило в миналото и щеше да продължи и занапред, докато родовете не престанеха да враждуват. Тя обаче сама трябваше да откаже Калъм от тези му мераци.
Калъм мълча толкова дълго, че Кристи се уплаши. Беше почти готова да се откаже и да се опита да му въздейства по друг начин, когато той най-накрая благоволи да отговори.
— Вървете си по домовете. Имам това, което искам. Вече няма защо да се страхувате от Камерън, стига да ме признаете за ваш вожд. Старият Ангъс не беше прав да реши, че една слаба жена може да води клана. Аз бях естественият избор, но той ме подмина в полза на внучката си. Точно сега е време аз да поема водачеството на клана.
Рев на негодувание се надигна от редиците на Макдоналд и Раналд, мъжете размахаха оръжията си и ги насочиха напред, готови да се бият, за да запазят законната си водачка.
— Не! Долу оръжията — извика Кристи. — Приберете се по домовете си. Оставете ме аз да се оправя. Няма да започвате война днес заради мен!
Зловеща тишина надвисна над двора, докато планинците смилаха думите на Кристи. Някои от тях все още държаха да се бият, но накрая надделя гласът на разума. Мърдок взе нещата в свои ръце.
— Много добре, ще уважим желанията на нашата водачка и ще си тръгнем, Камерън, но пак ще чуете за нас. Лорд Дарби ще бъде уведомен незабавно. Той няма да позволи да оскърбявате съпругата му. Краденето на жени може да е традиция тук, в планините, но в Англия е престъпление. Колкото и да са ми противни англичаните, те все още управляват земята ни.
— Никой не управлява Камерън — извика Калъм. — Предупреждавам ви. Дръжте лорд Дарби далече от Гленмур, ако ви е мил животът му.
— Съгласна съм — викна Кристи към роднините си. — Довеждането на лорд Дарби в Шотландия ще бъде грешка. Върнете се по домовете си и ми позволете да се справя с това.
С мърморене и ругатни планинците се пръснаха и всеки клан се върна в своето селище. Калъм погледна свирепо нагоре към Кристи; тя посрещна яростния му поглед с хладно презрение. Той можеше да мисли, че е надделял сега, но нямаше да му се размине. По някакъв начин тя щеше да провали плановете му и да се върне при съпруга си и при сина си.
Мигове по-късно тя чу стъпки нагоре по стъпалата и се приготви за гнева на Калъм. Чу стъргане на метал от ключа, който се обръщаше в ключалката, после вратата рязко се отвори. Калъм влезе вътре с лице, мрачно като буреносен облак.
— Ти ме направи на глупак!