— Ти си глупак, Калъм Камерън. Нито Макдоналд, нито Раналд ще се подчинят на водачеството ти. Ако продължиш с тази глупост, ще си навлечеш повече неприятности, отколкото можеш да оправиш. Планинците не са забравили поражението при Кулоден. Може би искаш повече и от мене да докараш английски войници в Гленмур и да им позволиш да наложат волята си над нас.
— Мислех, че ненавиждаш английските копелета, които убиха родителите ни. Виж се сега! Станала си английска курва.
— Аз съм съпруга на лорд Дарби от седемгодишна — напомни му Кристи. — Знаеш, че нямах думата по този въпрос.
— Да, съпруга само по име, докато не го намери в Англия и не се направи на курва пред него. Да не мислиш, че не знам какво си правила и защо? Искаше детето му, за да запазиш скъпоценния си Гленмур. Вече не си една от нас, Кристи Макдоналд.
— Тогава ме остави да се върна в Англия при мъжа и детето си. Не можеш да ме насилиш, Калъм, защото няма да ти позволя.
Калъм се изсмя остро.
— И как ще ме спреш?
Хващайки я през талията, той я дръпна към себе си и притисна уста към нейната. Целувката му беше гневна, наказваща, без намек от нежност. Когато той заби език в устата й, Кристи се задави и го отблъсна, избърсвайки уста с опакото на дланта си.
— Отвратителен си!
Лицето му грозно се разкриви и той размаха юмрук под носа й.
— Ти си жена. Наистина ли мислиш, че можеш да ме спреш, ако те искам? — Пристъпи заплашително напред. — Щом оставя детето си в корема ти, скоро ще се примириш да бъдеш моя жена.
Кристи му отправи самодоволна усмивка.
— Малко късно е за това. Вече нося дете от съпруга си.
Калъм разтвори юмрук и я удари през лицето. Звезди избухнаха в главата й, тя се завъртя и падна на пода.
— Лъжеш!
Той се приближи към нея с лице, почервеняло от ярост. Кристи се дръпна от него.
Той я хвана за раменете и я накара да се изправи.
— Не ме докосвай!
Одеялото, което държеше плътно до шията си, падна. Тънката й нощница я оставяше почти гола и уязвима за пронизващия му поглед. Той я гледа втренчено дълго време, после раздра нощницата от деколтето до подгъва. Заточиха се дълги, безкрайни минути, докато се взираше в нея.
— Не изглежда да носиш дете.
Кристи сграбчи одеялото и го уви около себе си. Той не я спря.
— Още е рано да проличи.
Честно казано, тя нямаше представа дали носи детето на Синджън. Не беше заченала, преди да замине от Лондон, но последната им нощ заедно може би беше променила нещата.
— Само да ми падне оня мръсен англичанин! Няма да се оставя да ме измамят, Кристи Макдоналд. Май пак ме лъжеш. Аз ще изчакам. Но ако си ме излъгала, няма да излезеш от тази стая, докато не заченеш от мен!
— Само през трупа ми — изсъска Кристи. — Никога няма да ме докоснеш, кълна се.
Калъм я изгледа с присвити очи.
— Смъртта ти може да ми донесе всичко, което искам, при това с по-малко неприятности.
— И ще доведе до истинска война, която ще докара английски войници в Шотландия.
— Въстанието е неизбежно.
— Кулоден беше преди много години. Време е да го оставим да почива в мир. Върни ме в Гленмур и всичко ще ти бъде простено.
— Не ми трябва прошката ти — изфуча Калъм. — Нито пък те искам, докато носиш дете от англичанин. Не те ли тревожи, че мъжът ти е имал повече любовници, отколкото са моите роднини?
Кристи се изчерви и отвърна поглед.
— Остави мъжа ми на мира.
— Няма да му се случи нищо, стига да си остане, където е.
— Не искаш мене, Калъм, признай си. Искаш властта ми.
— Не го отричам. Исках да се оженя за тебе, за да ти помогна да предвождаш сънародниците ни, но сега трябва да се задоволя да те имам само като любовница.
Раменете на Кристи се стегнаха.
— Не забравяш ли нещо? Щом Синджън научи какво си направил, ще дойде за мене.
Макар да би предпочела Синджън да остане в Лондон, където беше в безопасност, сърцето й казваше, че той ще се бие за това, което смята за свое.
— Надявам се да го направи — каза Калъм. — Ще го чакаме.
— Ами ако доведе войници от гарнизона в Инвърнес?
— Толкова по-добре.
Калъм се обърна, за да излезе.
— Чакай! Имам нужда от нещо за обличане.
— Когато му дойде времето, Кристи Макдоналд, когато му дойде времето.
За голяма радост на Кристи, Маргот пристигна на следващата сутрин с вързоп дрехи. Калъм беше отишъл със стадото си и Маргот вдигна такава врява, че Доналд Камерън, който беше оставен да пази селото, й позволи да влезе да види Кристи, само и само да не се разправя с нея.
Маргот се втурна в стаята и я прегърна силно.
— Донесох ти топли дрехи.
— Слава богу. С това одеяло съвсем замръзнах.
Обезпокоеният поглед на Маргот огледа Кристи.