Един по един те се обръщаха и излизаха от двора, докато остана само вождът на рода им.
— Англичанинът е прав, Камерън — каза той. — Не можем да си позволим да загубим синовете, бащите и братята си в нова война. Не възразих да крадем добитъка на съседите, но да убивам собствените си сънародници е погрешно. Моите хора стоят твърдо зад водачката Кристи Макдоналд.
Казвайки това, той се обърна и последва мъжете от рода си към собственото им село, оставайки Калъм да стои сам със своите хора. Те също бяха показали нежеланието си за нов хаос в земите си, като се бяха отдалечили на разстояние от вожда си.
— Ти загуби, Камерън! — извика Синджън. — Много внимателно махни острието от гърлото на Кристи!
— Само двамата сме, английско куче — изръмжа Калъм, сваляйки ножа си от гърлото на Кристи, и го запрати към Синджън.
Кристи мигновено се хвърли напред и блъсна Синджън с цялата си тежест, падайки заедно с него в купчина от поли и крака. Въздухът изсвистя, излизайки между зъбите на Синджън, докато се опитваше да си поеме дъх. Тогава с ъгълчето на окото си забеляза Калъм да скача напред и да вдига сабята си. Имаше малко време да мисли и още по-малко да реагира, когато ръцете му се обвиха около Кристи и двамата се завъртяха в миг, преди сабята да разсече земята, където бяха лежали само преди броени секунди.
Веднага десетина мъже от рода Макдоналд скочиха в негова защита. Също толкова от рода Камерън пристъпиха напред, за да ги посрещнат. Страхувайки се да не избухне бой, Синджън пусна Кристи и й помогна да стане, бутвайки я към Рори, за да я пази. После извади шпагата си.
— Това е между нас двамата, Камерън. Да си остане така. Имаш ли кураж да се биеш с мен?
— Имам повече кураж от тебе, англичанино — изръмжа Калъм. — Тази твоя хубавичка сабя не е достоен противник за моята.
Той хвърли поглед към мъжете от рода си, които още бяха готови за бой и чакаха заповедите му.
— Отстъпете, Камерън, за да покажа на негова светлост как се бият планинците.
Синджън даде знак на Макдоналд да се дръпнат и мъжете разчистиха място за двамата.
— Синджън! Не!
Той чу ужаса в гласа на Кристи, но не й обърна внимание, съсредоточавайки се върху Калъм и търсейки слабите му места. Двамата кръжаха внимателно и се дебнеха взаимно. Калъм направи първия ход, целейки се в корема на Синджън. Синджън се отмести с лекота. После започнаха сериозно да се бият със серия от удари и контраудари. Атаките на Калъм бяха трескави, с много гняв. Движенията на Синджън бяха пресметнати и смъртоносно точни.
Проля се и първата кръв. Синджън получи плитка рана на ръката, а Калъм — в бедрото. Никой от двамата обаче още не беше сериозно ранен. Калъм сечеше със сабята си, влагайки цялата си сила, докато Синджън намираше пролуки и удряше по уязвими места. Синджън не искаше да убие Калъм, макар да знаеше, че планинецът щеше да го съсече без никакви угризения.
Пот се стичаше в очите на Синджън и той я изтри с опакото на дланта си, размазвайки и кръв по челото си. Ръката му започваше да изтръпва и той осъзна, че трябва скоро да приключи, преди Калъм да успее да нанесе успешен удар. Започна да напада, финтираше и сечеше, докато на Калъм не оставаше нищо друго, освен да се защитава от светкавично движещото се острие на Синджън.
Скоро на наблюдаващите им стана ясно, че лорд Дарби не е новак във фехтовката. Очевидно Калъм също го разбра, защото се опита да спечели терен с няколко сечащи удара. Но беше безсилен пред превъзхождащото го умение на Синджън. С едно ловко движение, по-бързо, отколкото можеше да види окото, Синджън изби сабята от ръката на Калъм. С леко извъртане на китката той притисна смъртоносния връх на рапирата си под брадичката на Калъм.
— Давай, копеле такова! — изръмжа Калъм. — Хайде, убий ме.
Синджън беше силно изкушен да го стори. Калъм беше докосвал Кристи, беше отнел от нея онова, което бе само негово, на Синджън. Заслужаваше да умре! Стисна челюсти и завъртя ръка.
Внезапно Кристи се втурна към него, очите й го умоляваха.
— Синджън! Не! Не го убивай.
Той я изгледа изумен.
— Искаш да го оставя жив? След всичко, което ти е причинил?
— Той не… ти не разбираш. Не го убивай, Синджън, моля те.
С подчертано колебание Синджън полека отпусна надолу рапирата си.
— Много добре. Може да запази мизерния си живот, но само ако коленичи в краката ти и положи клетва за вярност пред хората от рода си.
Калъм изглеждаше извън себе си. Лицето му беше червено и подуто, очите — присвити и Синджън се побоя, че ще откаже.
— Е? Какво решаваш, Камерън? Смърт или вярност към водачката?