Очите на Синджън се присвиха, докато се обръщаше към Кристи.
— Познавате се със сестра ми?
— Да — каза Ема, изпреварвайки отговора на Кристи. — Запознахме се в дамската стая. Трябва да отбележа, Синджън, че вкусът ти става по-изтънчен. Лейди Вайълет изобщо не беше в твоя стил.
— Стига, Ема — изрече с упрек Джулиън. — Не е уместно неомъжените млади дами да бъдат толкова директни.
— Уф, Джулиън. Ако не беше толкова сериозен, щеше да бъдеш също толкова популярен като Синджън.
Джулиън изви очи нагоре.
— Не дай боже. Въпреки това настоявам да си тръгваме вече. Може би Синджън ще ни дойде скоро на гости.
— Разбира се.
Това беше пряка заповед, която Синджън не можеше да пренебрегне.
— Ема — каза той, — ако успея да мина през тълпата ухажори, обсаждащи вратата ти.
— Остави ухажорите — каза Ема. — Не давам и пукнато пени за никого от тях. Моля те, ела скоро, Синджън. И доведи лейди Флора.
— Той ще дойде сам — наблегна Джулиън.
Синджън изруга под нос. Срещата се оказа провал. Ема беше пакостливо малко духче, и то прекалено любопитно. Трябваше да се досети, че тя ще изнамери начин да се запознае с новата му любовница.
— Извинявай — каза Синджън, настанявайки Кристи в каретата. — Джулиън се смята за съвестта на семейството. Не искаше Ема да се запознае с тебе. Разбираш, нали?
— Няма нищо, милорд. Разбирам. Ема трябва да бъде пазена от ексцесиите на лорд Грях. Подозирам, че тя знае повече, отколкото ние двамата или брат ти подозираме. Подвизите на лорд Грях са предмет на разговори във висшето общество. Как би могла да не знае?
Синджън трепна. Макар да бяха верни, думите на Флора го накараха да се замисли. Тя го смяташе за безпринципен, за мъж без морал. Той не би се нарекъл образец на благоприличие, но притежаваше морал, диктуван от собствения му личен кодекс. Може би упадъчният му начин на живот беше обществено достояние, но защо да го променя, когато му беше извънредно удобен?
— Остави Ема — каза той, когато каретата потегли. — Знаеш ли колко много те желая? Не съм сигурен, че показването ми с тебе пред хората е добра идея. Тази вечер нямаше мъж в залата, който да не искаше да е на мое място.
Притегли я към себе си и се усмихна, когато тя прилежно вдигна глава за неговата целувка. Взря се за момент в пълните й устни, после ги завладя жадно. Вкусът й беше толкова сладък, че той не можа да удържи един стон, който се надигна в гърлото му. Никоя жена не му беше влизала под кожата толкова бързо. Не можеше да чака. Искаше я, и то точно сега. Ръката му се пъхна под полите й, вдигайки ги нагоре, докато в същото време се плъзгаше по крака й.
— Синджън! Какво правиш?
— Каквото искам цяла вечер. Не се притеснявай, казах на кочияша да ни откара у дома по дългия път. Разтвори сладките си бедра за мене, скъпа. Искам да те докосна.
Дъхът на Кристи сякаш спря. Тя не можеше да отмести очи от лицето му. Почти чуваше как кръвта й бушува във вените; всяко нейно сетиво сякаш възприемаше по-остро, но въпреки това тя почти не осъзнаваше нищо извън малкото затворено пространство, където се намираха двамата. Синджън искаше от нея неща, които тя винаги беше смятала за греховни. Знаеше, че той е див, хедонистичен, непредсказуем, но да прави любов в пътуваща карета беше повече от всичко, което някога си беше представяла. Затваряйки ума си за непристойното поведение, което Синджън изискваше от нея, Кристи осъзна, че любовницата трябва да се показва готова веднага да удовлетворява капризите на любовника си, независимо колко са нередни. Тя разтвори крака.
Ръката на Синджън се плъзна нагоре по крака й, обут в тънък чорап, и отмина жартиерата. Намери центъра й и тя подскочи. Нещо много странно се случваше и тя отново почувства пълно объркване. Разтапяне, сладостен копнеж — не това трябваше да изпитва към своя съпруг женкар.
— Ти си вече гореща и мокра за мене — прошепна той досами устните й. — Трябва да те имам, Флора.
Вдигна полите, за да оголи бедрата й, и разкопча своя панталон. Притегли я да го възседне.
— Язди ме, скъпа.
Кристи се надигна леко и го пое в себе си; усещането как той се плъзва в нея беше чисто блаженство. Тя се изви и го пое още по-дълбоко. Той стисна седалището й и ръцете му започнаха да притискат и да галят, докато тя го пое още по-навътре. Тялото й се отдели от ума, изгуби се в чувствената мъгла на насладата. Възбуда я обзе цялата. Внезапно усещане изтръгна заглушен вик от устните й. После всичко изчезна.
Когато умът й се свърза отново с действителността, тя се намери легнала на седалката, а Синджън се беше надвесил над нея; тъмните му очи бяха неразгадаеми.