— Ти си невероятна — прошепна той, бързо спускайки надолу полите й. — Почти стигнахме у дома.
С негова помощ тя оправи дрехите и прическата си, облекчена, че Маргот няма да е будна, за да види колко е раздърпана.
Синджън излезе от каретата и й помогна да слезе. Тя не беше сигурна, че той има намерение да влезе вътре, докато той не я последва до вратата и не протегна ръка за ключа. Тя му го даде и се дръпна настрана, за да може той да отвори. Миг по-късно се намери в ръцете му, понесена нагоре по стълбите. Той влезе в нейната стая и затръшна вратата с крак. Тогава я пусна да стъпи долу, съблече я полека и отново започна да я люби. Кристи мислеше, че му е дала всичко от себе си в каретата, но този път сливането им беше свирено като същинска буря, удавяйки сетивата й, оставяйки я без дъх. След това чувствата й бяха още по-объркани от всякога.
Това й харесваше прекалено много.
Следващите дни и нощи бяха удивително пълни. Тъй като Синджън никога не излизаше, преди слънцето да се е издигнало високо в небето, Кристи спеше до късно. Понякога той я водеше на опера или на театър, или яздеха в парка. Разходките винаги свършваха в нейното легло. Натъкнаха се на Джулиън един или два пъти. Със суров и неодобряващ вид той обикновено им кимваше хладно, но рядко ги заговаряше. Кристи виждаше Ема само отдалече, защото Джулиън старателно ги отбягваше, когато беше със сестра си.
Кристи много харесваше операта и пиесите, дори ездата в парка, но се ужасяваше от баловете и танците. Синджън като че ли усещаше нежеланието й да посещава частни приеми и уважаваше неизречените й желания, като я придружаваше на някои публични събития.
Кристи не намираше за какво да го упрекне. Верността му към нея си оставаше непоколебима и това я изненадваше. Синджън не беше известен с вярност. А станеше ли дума за нея самата, онова, от което най-много се страхуваше, вече се бе случило. Любенето със Синджън беше най-голямото удоволствие, което някога бе изпитвала. Чакаше пристигането му всяка вечер отмаляла от копнеж, макар той да беше напуснал леглото й само преди броени часове. Страстта беше силно чувство.
Кристи знаеше, че Синджън не е мъж, на когото една жена би могла да разчита. Самата му натура изключваше трайна връзка. Ако беше искал съпруга, щеше да осъществи брака им преди години. Ако тя бе искала англичанин за съпруг, още отдавна щеше да е направила нещо. Това, което наистина желаеше тя сега, беше свободата да прави каквото си иска, без намесата на съпруг. А трябваше да роди наследник за Гленмур. Ако беше достатъчно умна, можеше да има всичко това. Но на каква цена, питаше един глас вътре в нея. Щеше ли да оцелее сърцето й след лорд Грях?
Един месец мина. След него още един. На края на нейния втори месец като любовница на Синджън Кристи имаше основание да сметне, че е бременна. Женският й цикъл се бавеше с две седмици и още нямаше никакъв признак, че ще настъпи. Но за да бъде абсолютно сигурна, тя реши да остане до края на третия месец, точно както беше го планирала първоначално. Когато наближи крайният срок, й стана ясно, че ако не се отдели незабавно от Синджън, няма да може да си тръгне изобщо. Тази нощ, след като се върнаха от опера, тя се опита да се противопостави на страстта си.
Откъсвайки се от прегръдките й Синджън, я изгледа странно и попита:
— Не ти ли е добре тази вечер? Толкова ли беше очевидно?
— Добре съм. Защо?
— Изглеждаш разсеяна. Умори ли се вече от мене? — Тонът му беше лек и шеговит, но изражението си оставаше сериозно.
— Почти е време да си тръгна — напомни му тя. Усети го да се вкоравява.
— Да си тръгнеш ли? Не! — Той замълча. — Бременна ли си?
— Наистина ли искаш да знаеш? Нека просто да кажем, че е време да напусна Лондон и да се върна при съпруга си.
— По дяволите! Не съм готов да те пусна. Ако си честна, ще си признаеш, че и ти искаш да останеш.
— Няма значение кой какво иска — каза тя глухо. — Дала съм дума. Лорд Рандал ме очаква у дома.
— Кажи ми, че имаме още време да бъдем заедно — замоли я Синджън.
Кристи не можеше да повярва на ушите си. Лорд Грях да се моли? Това май му беше за първи път.
— Не мога — въздъхна тя. — Моля те, не го искай от мене.
Синджън изръмжа глухо и я сграбчи под себе си. Това, което последва, беше толкова диво, така съкрушително, че я остави смазана и уплашена от растящото желание, което изпитваше към своя съпруг.
Две седмици след разговора им Синджън беше почти сигурен, че Флора се е отказала от плана си скоро да напусне Лондон. Всъщност, темата не беше разисквана повече. Съвкупленията им, както винаги, бяха страстни и неизмеримо вълнуващи и за двама им; да се разделят сега беше немислимо. Имаше още толкова неща, които той искаше да научи за лейди Флора Рандал. Познаваше прекрасното й, отзивчиво тяло като своето собствено, но тя си оставаше мистерия във всяко отношение, с изключение на сексуалното.