При последното си посещение в клуб „Уайт“ Синджън разбра, че в книгите за залози е записан един, свързан с датата, на която лорд Грях ще приключи връзката със сегашната си любовница. Това вероятно щеше да стане, предположи Синджън, но страстта му към лейди Флора беше все още твърде силна, за да й позволи да си тръгне.
Той започна акция да я задържи в града, като й купи изумруди, подхождащи на очите й. После й подари диамантена гривна, след това диадема. Нищо не беше прекалено скъпо за нея. Удоволствието, с което тя приемаше подаръците, стопляше сърцето му, но едно напрежение в зелените й очи го караше да се чувства притеснен.
Нищо не светеше в къщата, наета от Флора, когато Синджън спря пред нея една вечер, около три месеца след началото на страстната им връзка. Идваше, за да я заведе на опера. Страх пропълзя по гръбнака му, когато почука на вратата. Тъй като тя не се отвори, той натисна дръжката. В мига, когато вратата поддаде под ръката му, той разбра, че Флора си е отишла. Не намери вътре жива душа, само пустота, като че ли сърцето на къщата си беше отишло. Не искайки да допусне единствения възможен отговор, Синджън изкачи стъпалата през две. Стаите бяха студени и безжизнени. Той отвори гардероба. Празен. Проклятията му отекнаха кухо в голата стая, когато забеляза собствените си подаръци да лежат наредени на нощната масичка. Напъха скъпоценностите в джоба си и излетя от къщата.
Нямаше я! Беше си заминала, без да се сбогува. Проклета да е! Каква жена беше тя? Не я ли интересуваха чувствата му? Не беше ли достатъчно щедър към нея? Другите му любовници бяха получавали по-малко от него и не се бяха оплаквали. Но тежестта на бижутата в джоба му прогонваше жестоката мисъл, че Флора е алчна. Всичко е заради стареца, за когото е омъжена, помисли ядно Синджън. Макар че никога не бяха говорили за чувства, мисълта, че тя обича възрастния си съпруг повече, отколкото него, нанасяше удар по гордостта му.
Решен да забрави безсърдечната лейди Флора, Синджън се запъти към „Уаитс“, където се напи безпаметно и игра хазарт така, сякаш джобовете му бяха бездънни. Беше вече доста пиян, когато Руди го забеляза в залата за игра на карти.
— Синджън! Не съм те виждал сам от месеци. Разделихте ли се с любовницата? Ще бъда щастлив да си опитам късмета с нея.
— Ако можеш да я намериш, твоя е — измърмори Синджън, плясвайки на масата картите си, и се надигна несигурно. — Лека нощ, господа. Май картите се опитват да ми подскажат нещо.
Руди го хвана за ръката, за да го задържи.
— Мътните да ме вземат! Ти си пиян. Не ти е в стила, Синджън.
Приятелят му го отблъсна.
— Върви по дяволите, Руди.
— Хайде, Синджън. Нека ти помогна.
— Нямам нужда от помощта ти.
— Как ли пък не. Едва се държиш на краката си. Къде ти е каретата?
— П-пратих я у дома — измънка Синджън, заваляйки думите. — Пеша съм.
— Ще те взема в моя кабриолет — каза Руди, извеждайки го навън. — Ще ми кажеш какво се е объркало, докато се возим.
— Нищо, което няколко питиета и една гореща жена да не могат да излекуват. Остави ме пред къщата на Вайълет. Чух, че съпругът й е още в Шотландия.
— Нито ти, нито Вайълет ще имате полза в това твое състояние — укори го Руди. Хвана юздите и екипажът потегли. — Какво стана?
Последва напрегната тишина, после Синджън изръмжа:
— Флора замина. Тръгна си, без да каже и дума.
— Е, и какво? Откога лорд Грях позволява някоя жена да наруши стила му на живот? Никога досега не си имал проблем да се продължиш напред. Знаеше, че тя има съпруг, който я чака в Корнуол. — Той отправи невярващ поглед към Синджън. — Само не ми казвай, че ти е откраднала сърцето.
Размекнат от пиенето, Синджън призна нещо, което не би изтървал, ако беше трезвен:
— Флора беше различна, Руди, и това е всичко, което ще кажа по въпроса.
— По дяволите! Наистина си лапнал по нея. Не ти е в стила, приятелю. Какво ще правиш? Ще я преследваш ли?
Репутацията на Синджън беше заложена на карта. Никога досега не беше преследвал жена и нямаше да го стори точно сега. Е, и какво, ако се чувства дезориентиран и без посока? Какво от това, че егото му е наранено? Имаше много други жени, които да заемат мястото й, ако той пожелае.
— Не, по дяволите! Да върви при скъпоценния си съпруг.
След заминаването на Флора Синджън пое по пътя на самоунищожението, още по-разпуснат от обикновеното. Макар че не си взе друга любовница, виждаха го с различни жени от висшето общество, както и с по-достъпни дами. Ексцесиите на лорд Грях ставаха още по-непредсказуеми и по-диви, колкото повече се опитваше да изтръгне лейди Флора от ума и сърцето си. Не му бе присъщо да се вманиачава по някоя жена и той реагира, като се гмурна в развратен живот, в сравнение, с който предишните му изстъпления изглеждаха като образец на добро поведение.