В края на краищата фриволното му поведение стигна до ушите на Джулиън. Той нахлу в дома на Синджън една сутрин, около месец след заминаването на Кристи, и го измъкна от леглото в безбожно ранното време дванадесет по пладне. Синджън изгледа свирепо брат си със зачервени очи.
— Не съм в настроение да ми четеш конско, Джулиън.
— Ще ме слушаш, независимо дали ти харесва или не. Не можеш да продължаваш по този начин, Синджън. Самоунищожителните ти пориви излизат от контрол, дори за мъж с твоята съмнителна репутация. Раздялата ти с лейди Флора ли е причината?
— Не искам да говоря за Флора — изстена Синджън, присядайки на ръба на леглото, и стисна с две ръце бодящата го глава. — Тя си отиде. Замина преди месец, без да каже и една дума за сбогом.
Сключил ръце зад гърба си, Джулиън се заразхожда напред-назад.
— Дамата е омъжена, Синджън, какво очакваше? Какво те прихваща? Любовниците идват и си отиват. Какво прави тази връзка по-различна от другите?
— По дяволите, Джулиън, нямаш право да ме разпитваш. Може би си по-дискретен от мене, но и твоите работи не са безупречни. Например, къде изчезваш по няколко пъти в годината? Всички мислят, че криеш някаква жена, която не е достойна да се запознае със средата ти. Каква е тя, циганка ли е? Или нещо още по-лошо? Поне аз съм по-открит от тебе.
— По-открит и по-голям развратник — измърмори раздразнено Джулиън. — Не говорим за мен, а за теб.
— Ела по-късно. Сега не ставам за компания.
— Заминавам утре. Няма да ме има тук няколко седмици. Това е другата причина, поради която исках да говоря с тебе. Избягваш Мансфийлд Хол. Трябваше аз да дойда при тебе.
— Ема знае ли, че заминаваш?
— Разбира се. Помолих леля Аманда да дойде в Мансфийлд Хол, за да наглежда Ема, докато отсъствам. Очаквам да ги придружаваш, докато ме няма.
Синджън изгледа недоволно брат си.
— Къде отиваш пък сега?
— Не мога да разгласявам тази информация. Ще очаквам да се държиш прилично, когато си с Ема. Момичето е достатъчно капризно и без твоя лош пример.
— Ужасно си нахален, Джулиън — избухна Синджън. — Ще правя каквото ми харесва.
— Един съвет, преди да тръгна — каза Джулиън. — Иди в Шотландия и доведи жена си. При всичките тези приказки за вълнения в планините Кристи трябва да знае, че има съпруг, на когото може да разчита.
— По дяволите Кристи Макдоналд — измърмори Синджън. — Бях принуден да се оженя за нея против волята си, но не съм длъжен да живея с нея.
— Затова ли пропиля живота си с безполезни авантюри? Знаех, че си огорчен заради брака си, но не съм и подозирал, че ще се разбунтуваш, като се впуснеш в живот на нехранимайко. Събуди се, Синджън. Не си единственият, принуден да се ожени, без да го е искал.
— Не ме поучавай, Джулиън. Защо да доведа съпругата си, ако съм доволен от сегашното положение? Тя само ще усложни живота ми.
— Виждам, че си губя времето — каза Джулиън с лек упрек.
— Само не забравяй, обичам те прекалено много, за да те гледам как си пилееш живота. Не позволявай твоето поведение да кара Ема да се срамува. Ще говоря с тебе, когато се върна.
— И аз те обичам, Джулиън, но не можеш да управляваш живота ми.
Поклащайки глава, Джулиън тихо излезе от стаята.
Разстроен, Синджън се тръшна на леглото. Знаеше, че е извън контрол, но като че ли не можеше да спре. Постоянно пиеше, защото в трезво състояние не се чувстваше добре. Когато беше трезвен, Флора поглъщаше мислите му. Преживяваше отново всеки момент с нея, припомняйки си сладките й целувки, начина, по който тялото й реагираше на ласките му, нейната страст, блаженството, което беше намерил в прегръдките й. Въпреки постоянната болка от нейната липса той я ненавиждаше, задето го беше оставила в такава безпътица.
Объркването и наранената гордост го караха да се държи лошо. Ако изведнъж Флора се върнеше, той не знаеше как би реагирал. Тя го беше оставила без нито дума за сбогом и объркването му относно чувствата, които изпитваше към нея го разстройваше. Не искаше да чувства каквото и да било.
Макар поученията на Джулиън да го бяха раздразнили, той знаеше, че брат му е прав. Никога преди не се беше напивал до безпаметство, не беше прекарвал толкова нощи в игралните домове, не се бе влачил с леки жени, които намираше край пазара на Ковънт Гардън. Дори Руди беше изразил отвращение от изстъпленията му, а самият той въобще не беше ангел.