Думите на Джулиън продължиха да тежат на Синджън. За да угоди на брат си и да наглежда Ема по време на неговото отсъствие, той реши да направи усилие и да се държи прилично пред сестра си. Във вечерите, когато не беше необходим, за да кавалерства на Ема и леля Аманда на различни събития, щеше да наваксва. Не че му харесваше да се събужда болен на другия ден, питайки се колко пари е проиграл или кой приятел е обидил; просто усещаше непреодолимата потребност да докаже на света, че Флора не е била за него нищо повече от мимолетно увлечение.
Джулиън се върна в Лондон след един месец. Бележката, която изпрати на Синджън, изискваше брат му незабавно да се яви при него. Неспокоен, Синджън отиде в Мансфийлд Хол необикновено бързо. Джулиън го прие в библиотеката, със загрижено лице.
— Какво има сега, Джулиън? — запита Синджън, докато се отпускаше в един удобен стол пред камината. — Направих каквото искаше. Ема намери моето поведение напълно удовлетворително.
Джулиън прокара издължените си пръсти през тъмната си коса, видимо загрижен за нещо.
— Казвай, братко. За поведението ми ли става дума?
— Не и този път, Синджън. За съпругата ти.
— Кристи Макдоналд ли?
— Да. Съобщението от твоя иконом в Гленмур ме чакаше, когато се върнах у дома. Има неприятности. Сър Осуалд докладва, че селяните отказват да плащат данъците. Управлявах твоите работи, защото ти каза, че не ти се занимава с тях, но вече е време да поемеш отговорност и да вземеш нещата в свои ръце.
— Казвах ти и преди — повтори Синджън, — нека кралят да прати войски да ги усмирят.
— Има и по-сериозно неща, Синджън. Не знам как ще ти прозвучи това, но сър Осуалд чул слухове, че съпругата ти очаква дете.
Синджън скочи на крака.
— Какво! Как не я е срам? Няма ли чест? Как е могла да ми го причини?
Отвращение завладя Джулиън.
— Как можеш да очакваш тя да уважава брачните ви клетви, когато твоето собствено поведение изобщо не може да се нарече достойно? Показваше се насам-натам с любовниците си, без да помислиш за чувствата на тази жена.
— За мъжете е различно — заяви Синджън. — Кристи Макдоналд не е куртизанка. Онези жени са търсени от мъжете заради красотата и опитността им. Кристи е планинско момиче, нито красиво, нито опитно.
Фините вежди на Джулиън се вдигнаха рязко.
— Откъде знаеш как изглежда тя? Виждал си я, когато беше дете на седем години. Бих казал, че й е омръзнало да те чака.
— Не ме поучавай, Джулиън. Ако слуховете са верни, Кристи не е по-добра от всяка паднала жена.
— Сега нямаш избор, Синджън. Най-добре тръгвай за Шотландия и оправи тази бъркотия.
— Да — призна Синджън. — Но преди да тръгна, възнамерявам да получа документ за анулиране на брака. Ако Кристи наистина е бременна, ще й представя документите да ги подпише, стига, разбира се, да е грамотна.
— Дадоха ти управлението на Гленмур за вечни времена, а това включва съпругата. И двете са твоя отговорност.
— Гленмур принадлежи на мене и на моите наследници, знам го. Но няма да държа една развратница за съпруга. Анулирането е неизбежно, ако заваря Кристи да носи дете от друг мъж.
— Помолих сър Осуалд да се върне в Лондон, за да даде подробен отчет за положението в Шотландия.
— Нямам търпение да се върне — каза Синджън, решен да постави пред съпругата си въпроса за нейната изневяра.
Много години се беше наслаждавал на свободата, която бракът му даваше, без да се товари със съпруга, но поведението на Кристи излизаше извън всичко, което той би могъл да прости. Никакво незаконно дете нямаше да носи името Торнтън.
Намесата на Джулиън помогна на Синджън да получи бързо документа за анулиране, който изискваше само подписа на Кристи.
Синджън напусна Лондон след един месец. До известна степен беше благодарен на проблема, защото му помагаше да се бори срещу копнежа по Флора.
Пътуваше със собствената си карета, отсядайки в хановете по пътя. Когато нямаше ханове, намираше подслон у английски благородници, които с желание подслоняваха брата на лорд Мансфийлд, мъж, чиято репутация го предшестваше. Подвизите на лорд Грях бяха предмет на разговор във висшето общество вече години наред.
След две седмици изтощително пътуване по почти непроходими пътища Синджън забеляза порутените кули на Гленмур.
5
Кацнала на стръмна скала над езерото, Кристи подви крака под себе си, придърпа наметалото около тесните си рамене и се взря във водата, която отразяваше цвета на сивите облаци, надвиснали над главата й. Тя обичаше тази земя. Покритите с изтравниче тресавища, скалистите планини, дори мъглата, която лепнеше по земята и висеше над езерото. Въздъхна тежко, когато мислите й я отведоха обратно в Лондон при Синджън. Два месеца бяха минали, след като тя го беше напуснала, но й изглеждаха като цяла вечност.