Выбрать главу

— Отвратително е англичани да притежават шотландска земя — измърмори мрачно Калъм. — Предполагаше се, че ще поискаш анулиране от съпруга си и да настояваш да намали високите данъци, които му плащаме. А какво направи? Хвърли се в леглото му като разгонена кобила. Нямаш ли срам, Кристи Макдоналд? Съпругът ти е женкар, развратник, мъж без морал и без скрупули. Не се интересува от тебе.

Кристи трепна. Думите на Калъм съдържаха повече истина, отколкото измислица. Безспорно, Синджън беше забравил за съществуванието й часове след като тя беше изчезнала. Не я беше страх, че той ще дойде в Гленмур. Ако случайно се опиташе да я намери, в което тя сериозно се съмняваше, щеше да я търси в Корнуол, не в Гленмур.

Кристи се опита да не мисли за новите любовници на мъжа си, но й бе невъзможно да си представи лорд Грях без красива жена, увиснала на ръката му или пъхнала се в леглото му. Щеше ли да се върне при лейди Вайълет? Или ще си намери нова любовница, с която да се появява пред висшето общество?

— Може би това, което казваш, е истина, Калъм, но анулирането вече е невъзможно. Аз нося детето на лорд Дарби. Нищо, което кажеш или направиш, няма да промени това.

Калъм се надигна.

— Ще видим, момиче. Хората от клана те чакат в Гленмур. Макдоналд, Камерън, Раналд и Макензи са тук да протестират срещу високите данъци. Най-добре е да дойдеш и да се опиташ да ги успокоиш.

Времето, което беше средна хубост, изведнъж й се видя мрачно и изпълнено с лошо предчувствие. Преди да стигне до древната крепост, където се беше родила, небесата се отвориха.

6

Гленмур е пустинно място, помисли Синджън, когато каретата му затрополи по почти несъществуващия път към крепостта. Времето се беше влошило, дъжд обливаше земята.

— Отвратителна страна, ужасно време — измърмори Синджън, проклинайки капризната си съпруга, която го беше докарала в тази негостоприемна страна.

Ако не беше принуден да пътува към планините, за да научи дали слуховете за Кристи са верни, можеше да отиде в Корнуол и да намери Флора. Опитваше се да си казва, че не се интересува от нея, но дълбоко в сърцето си знаеше, че не е така. Господи, главата му беше изпълнена с образа й. Гладката като коприна кожа, начинът, по който зърната й щръкваха и при най-лекото му докосване, влажната стегнатост на нейното тяло, когато се забиваше до дъно в нея.

Само мисълта за нея го довеждаше до лудост. Мислеше, че връщането към разврата ще измести мислите му от жената, която беше пленила въображението му, но беше сбъркал. Яд го беше, все още се гневеше ужасно, Флора го бе очаровала и той не знаеше как да се справи с отхвърлянето. Никога повече нямаше да позволи да се интересува от жена. Не беше склонен към насилие, но беше толкова ядосан на Флора, че ако я видеше сега, не отговаряше за поведението си.

Каретата спря пред каменните стъпала на Гленмур. Синджън скочи долу, нареждайки на кочияша Джон да откара конете в конюшнята и да се представи в кухнята, за да му дадат топла храна. После се втурна нагоре по стълбите. Отвори тежката дървена порта и се намери сред хаос. Главната зала беше пълна с мъже, жени и деца. Какофония от сърдити гласове отекваше в стените. Любопитен, той се придвижи навътре. Никой не му обръщаше внимание и той спря насред залата, за да чуе какво става.

— Нашите хора няма да оцелеят през зимата, ако платим данъците, които ни искат! — викна един мъж.

— Децата ни ще умрат от глад — подхвърли една жена. — Кое чудовище ще осъди невинни деца на смърт?

— Лорд Дарби, ето кой! — изрева друг мъж, скачайки на масата, за да го чуят по-добре. — Англичаните отнеха земята ни, ожениха се за осиротелите дъщери на благородниците ни и ни оставиха само с нашата гордост. Когато кралският бирник пак дойде насам, ще се опълчим срещу него.

— Сър Осуалд се върна в Англия — извика един мъж. — Прав му път.

— Ще прати кралски войници — изхлипа една жена. — Господ да ни е на помощ.

— Това, от което планинците имат нужда, е мъж, който да ги води — извика онзи, който се беше качил на масата. — Кристи Макдоналд е твърде слаба, за да води клана.

Сякаш по даден знак хората започнаха да викат:

— Калъм! Калъм!

Калъм вдигна ръце, за да прикани към тишина.

— Да, кажете на Макдоналд кого искате за водач. Английският лорд не е стъпил в Гленмур, откакто се ожени за Кристи Макдоналд.