— Всички го знаят — каза Ренфру.
— Къде ли държи скрита съпругата си? Както го гледаш, всички го смятат за свободен.
— Ха! Свободен си е. Чух го лично от негов доверен приятел, че всъщност му харесва да е женен. Бракът го пази от мамичките сватовници, които се опитват да намерят съпрузи за своите дъщери. И няма да го гледат като идеалния съпруг — имам предвид госпожичките, наумили си да се омъжват. Жена му пък е скрита някъде в Шотландия, не знаеше ли? Това, което не й е известно, няма как да я нарани. Лорд Грях взема удоволствието си там, където го намери, без страх от пречки или последици.
— Късметлия е негодникът — каза Сетън. Ренфру се наведе към него.
— Ако щеш, вярвай, но лорд Грях не е виждал съпругата си още откакто са се оженили по заповед на крал Джордж Втори преди петнадесет години. Говори се, че бракът не бил консумиран. Можеш ли да си представиш? Жената е водачка на някакъв див планински клан.
Сетън се изсмя.
— Лорд Грях може да не е консумирал брака си, но със сигурност е лудувал с доста жени, за да компенсира липсата. Не знам как брат му, графът, се справя с разюздаността му.
— Лорд Мансфийлд изглежда зает напоследък. Не го виждам да излиза много. Ужасно жалко, че годеницата му почина преди сватбата им.
— Шшт, идва самият лорд Грях — изсъска Ренфру, когато Синджън и приятелят му Рудолф виконт Блейкли се приближиха към тях.
— Каква навалица, а, Синджън! — каза Блейкли, пробивайки си път през тълпата. — Не знам защо настоя да дойдем тук тази вечер. Свикнал съм да избягвам тези публични сборища.
Синджън Торнтън и неговият добър приятел се запътиха направо към игралния салон. Облечен в модифициран ловен костюм, отскоро най-популярната мода, Синджън, най-често наричан във висшето, носеше тесни черни панталони, напъхани във високи ботуши, снежнобяла риза, пурпурна брокатена жилетка и черно палто за езда, затворено догоре, двуредно, с широки ревери отпред и с дълги поли отзад.
— Отегчение, Руди, чисто и просто отегчение — каза Синджън, наблюдавайки блъсканицата с празни очи. — Досега не съм видял нищо, което да ме заинтересува.
— Дори и прелестната лейди Вайълет? — запита Руди, привличайки вниманието на приятеля си към една ослепителна брюнетка, облечена в тънка муселинена рокля, чиято кройка беше предназначена да покаже най-добре изключителната й красота.
— Да му се не види! — измърмори Синджън под нос. — Надявах се да я избягна тази вечер.
— Неприятности в рая ли? — изкикоти се Руди.
Синджън вдигна рамене.
— Връзката ни приключи.
— Очевидно дамата не мисли така.
Синджън кимна на двама познати, Ренфру и Сетън, водейки Руди след себе си сред тълпата. Маневрата му не успя. Лейди Вайълет се насочи към него и най-накрая го хвана.
— Синджън, надявах се да бъдеш тук тази вечер. Какво стана с тебе снощи? Чаках те толкова дълго.
— Съпругът ви си беше у дома, лейди Фицхю, не помните ли?
— Кога е имало значение? — предизвика го Вайълет. — Освен това Фицхю винаги пресушава една бутилка с портвайн, преди да си легне. Нямаше да чуе и стадо слонове да се качват по стълбите.
Руди се изкашля, напомняйки им за присъствието си.
— Ще ви оставя на вашия… ъ-ъ… разговор. Ще се видим по-късно, Синджън.
Той се опита да спре приятеля си, но лейди Вайълет имаше други идеи.
— Остави го, Синджън. Ще дойдеш ли при мене утре вечер? Фицхю заминава сутринта за ловната си хижа в Шотландия. Ще отсъства месец или дори повече.
Синджън се помъчи да бъде учтив, но лейди Вайълет правеше нещата трудни. Тя като че ли не разбираше кога нещо е приключило. А що се отнася до него, връзката им беше свършила вечерта, когато той беше видял лорд Станхоуп да се измъква през задната врата. Когато имаше любовница, искаше да вярва, че е единственият, но сега, след като връзката им бе приключила, вече нямаше значение колко мъже е имала тя в леглото си. Така че тази вечер той беше свободен и в търсене на нови развлечения.
Синджън тъкмо се готвеше да каже на Вайълет, че всичко е свършило, когато всеобщо оживление привлече вниманието му. Всички като че ли гледаха към вратата и той проследи погледите им. Пое си остро дъх, когато видя какво, или по-точно кой е привлякъл всеобщото внимание. Синджън беше напълно уверен, че никога досега не е виждал тази жена, застанала точно на входа, защото иначе щеше да си я спомни.
— Коя е тя? — запита той, сериозно заинтригуван от невероятната красавица, която току-що беше удостоила балната зала с прекрасното си присъствие. — Не си спомням да съм я виждал преди.
— Нова е в града — изрече хладно лейди Вайълет. — От Корнуол, както разбрах. Никой като че ли не знае много за нея, освен че е омъжена за някакъв много възрастен виконт, който благоприлично си стои в Корнуол. — Тя изсумтя презрително. — Дойде без приличен ескорт на три от четирите последни събития. Стои малко, после изчезва. Ако беше дошъл на някои от тези събития, щеше да я видиш. Странно — изрече замислено Вайълет, — кълна се, че тя сякаш търси някого.