— Калъм! Калъм! Калъм!
Синджън загледа смаян как мъжът скача долу и вдига на масата една жена, откъдето всички можеха да я виждат. Беше с гръб към него, когато се обърна към сърдитите членове на своя клан. Значи това е моята съпруга, помисли Синджън безстрастно, когато тя вдигна ръце, за да поиска тишина. Тогава тя заговори и отвсякъде се понесе ропот.
— Аз съм Кристи Макдоналд — каза тя, когато сърдитото бучене позаглъхна. — Не бива да губим ума си. Не е време за въстания. Ще има кръвопролитие. Жени ще загубят мъжете си, а може би и живота си. Деца ще останат без бащи и майки. Докато съм ваша предводителка, няма да има въстание.
— Не можем да плащаме високите данъци! — извика един мъж.
— Склонен ли си да жертваш живота си, Доналд Камерън? — предизвика го Кристи. — Съпругата ти и децата ти ще гладуват, ако ти умреш.
— Лесно ти е да го кажеш — дойде сърдитият отговор на Доналд. — Имаш издръжката от съпруга си. Не си длъжна да плащаш данъци или рента. Казвам да отстраним Макдоналд и да изберем друг водач от нашите редици.
— Слушайте всички! — Кристи докосна корема си. — Аз нося наследника на Макдоналд. Той или тя ще бъде вашата защита за бъдещето. Засега всичко, което мога да кажа, е, че лорд Дарби обеща да се занимае с несправедливите данъци.
Синджън си пое изумено дъх. Познаваше този глас! Малко по малко разпозна и други неща у Кристи Макдоналд. Ярките вълни на медноцветната коса, стройните извивки, царственото държание. По дяволите! Флора! Не, не Флора, а Кристи Макдоналд, собствената му съпруга и тя носеше неговото дете! Юмруците му се свиха и лицето му почервеня. Как смееше тя да му причини това! Как смееше да заговорничи зад гърба му!
Всичко, което му беше казала, беше лъжа. Коя е, къде живее, възрастният съпруг. Тя имаше мъж, да, но той не беше нито стар, нито оглупял. Ако беше искал да направи дете на собствената си съпруга, щеше да го стори много отдавна, но да бъде измамен по този начин беше подло. И повече от смущаващо.
Вгледа се в нея в безмълвна ярост. Очите му замръзнаха като парченца лед, а погледът му я обгърна от глава до пети. Трябваше ли да изглежда толкова красива? Карирано шотландско наметало беше преметнато през рамото й. Медноцветната й коса беше сплетена на една плитка, а на главата й стоеше предводителската шапка, украсена с едно перо.
Почувства се използван, безпомощен, сякаш беше изгубил контрол над живота си. Искаше да се втурне сред тълпата и да я разтърси така, че зъбите й да затракат. Сладката малка вещица му беше влязла под кожата така, както никоя друга жена дотогава. Когато си спомни колко беше разстроен, когато тя го напусна, гневът му се засили. Бързото й заминаване го бе оставило опустошен и смаян от това, че има съвест — нещо, което лорд Грях беше успявал да загърбва през целия си живот.
Внезапно Кристи се обърна, усетила присъствието му. Той видя как очите й се разширяват, видя устата й да произнася името му. Тишина се възцари в залата, хората се обръщаха да го видят. Някой прошепна името му и то се разнесе из залата като горски пожар. Но Синджън не чуваше нищо, не виждаше нищо, освен Кристи, която се залюля опасно на масата.
Тълпата се раздели, когато той тръгна напред, лицето му не можеше да прикрие гнева, който кипеше в сърцето му. Беше на половината път, когато Кристи се олюля опасно на ръба на масата. Той изруга и се затича. Подхвана я само миг преди тя да тупне на пода.
— Къде е стаята й? — извика той. Маргот излезе напред.
— Последвайте ме, ваша светлост. Внезапно Калъм му препречи пътя.
— Вие ли сте лорд Дарби?
— Да. Пусни ме да мина, човече.
— Ами данъците? Повишихте ги толкова, че не можем да ги плащаме. Ще умрем от глад!
— Ще го обсъдим по-късно — каза Синджън, минавайки покрай него. — Води, Маргот.
Маргот забърза нагоре по витата каменна стълба и когато стигна най-горе, отвори една врата, откъдето се влизаше в голяма стая. Синджън отнесе Кристи на леглото и я положи върху пухения дюшек. После отстъпи и я загледа през присвити клепачи.
— Често ли й се случва? — обърна се той към Маргот.
— Не, ваша светлост, никога досега не й е прилошавало така. Появата ви в Гленмур беше шок за нея.
— Не се учудвам — изрече сухо Синджън и изгледа укорно Маргот. — Била си нейна съзаклятничка в този заговор!
— Да. Това беше единственият начин Кристи да попречи на Калъм и на другите с него. Те искаха тя да подаде петиция за анулиране на брака ви и да се омъжи за шотландец. Калъм е толкова решен да стане водач на клана, че Кристи се уплаши той да не я отвлече насила и да заграби властта.
Веждите на Синджън подскочиха рязко нагоре.