— Заболя ли те, като си помисли, че жена ти върви по стъпките ти? Какъв лицемер си!
— За мъжете е различно — възрази Синджън. После промени рязко темата, преди Кристи да успее да опровергае логиката му. — Кажи ми истината, Кристи. Моето дете ли носиш? Или в корема ти расте чуждо копеле?
— Английска свиня! — нападна го Кристи. — Разбира се, че детето е твое! Как можеш да се съмняваш? О, как проклинам деня, когато станах твоя съпруга!
— Не повече от мене — измърмори мрачно Синджън.
— За съжаление, анулирането вече не е възможно — каза тя. — Нашият брак е консумиран и аз нося бъдещия Макдоналд.
— Ти носиш един Торнтън. Той ще носи една от по-малките ми титли, докато наследи моята.
Кристи прехапа устната си, за да не изкрещи от обида. Нейното дете щеше да остане в Шотландия с нея, независимо какво ще реши Синджън за брака им. Мястото на бъдещия Макдоналд беше в планините на Шотландия, сред собствения му народ.
— Добре — изръмжа Кристи. — Сега можеш да се обърнеш и да си отидеш. Нямам нужда от тебе.
— Аз ще реша дали е така.
Ужасена от арогантността на Синджън, Кристи нямаше търпение да му види гърба. Или поне така си казваше. Как е могла да смята, че е влюбена в този невъзможен развратник, който не се интересува от нищо, освен от собственото си удоволствие?
— Не те искам тук!
Синджън я изгледа мрачно.
— Ще замина, когато аз преценя, но не преди това. Хората от клана ти, изглежда, са ти ядосани. Мисля, че ще поостана. Може би ще мога да ти бъда от помощ. Време е да се заинтересувам от земите си.
— Мога да се справя със своя клан и без твоята помощ — възрази Кристи.
— Ами ако английският гарнизон в Инвърнес научи за размириците в Гленмур? Ще смажат бунта, преди хората от клана ти да се въоръжат.
— Мога да се справя с тях — упорстваше Кристи.
Той се взря в корема й.
— Можеш ли? Когато пристигнах, те чух да казваш на хората от клана си, че си обсъждала намаляване на данъците с мене. Странно, не си спомням този разговор.
— Трябваше да им кажа нещо. Възнамерявах да напиша протестно писмо.
Синджън се намръщи.
— Чудя се защо Джулиън никога не е споменавал увеличаването на данъците. Гленмур е мой в края на краищата.
— Колко мило, че си го спомни — изрече подигравателно Кристи. — Как смяташ да помогнеш на гладуващите селяни?
Синджън трепна. Болезнено беше да чува, че тя така подценява способността му да поема отговорност. Той изстена вътрешно, припомняйки си онези моменти в Лондон, когато се беше изказвал пренебрежително за шотландската си съпруга и тамошните си имения. Тя сигурно си е прехапвала езика, за да не се разкрещи.
Синджън се вгледа в лицето на Кристи, като че ли опитвайки се да разкрие тайните на душата й. Блестящите й зелени очи представляваха предизвикателство, което той не можеше да пренебрегне, а пълните устни едновременно го предизвикваха и примамваха.
Спомни си как същите тези устни се бяха отваряли сладко за него. Как езикът му беше изследвал всичките й нежни тайни. Как тя го беше оплела така изкусно в паяжините на своите лъжи. Беше го оставила да мисли, че я е съблазнил, и той се чудеше колко лесно е попаднала тя под неговото обаяние. Беше се хванал на всичките й лъжи, до една. Господи, какъв глупак е бил! Лорд Грях, майсторът на съблазънта! Каква смешка.
Забуленият му поглед се плъзна по нея, намирайки я все още тъй сияйно красива както я помнеше, и гневът му се усили. Предполагаше се да не знае за детето и това го ядосваше още повече. Винаги беше внимавал да се отдръпва, преди да излее семето си, но Флора искаше да й направи дете и той охотно си доставяше удоволствието докрай… безмозъчен глупак!
Проклета да е! Видя я как го наблюдава с уплашени очи, с напрегнато тяло. Какво очакваше да направи той? Да я нападне ли? Очите му се спряха на устните й и изведнъж разбра какво трябва да стори. Тя беше негова съпруга, нали? Като че ли прочела мислите му, Кристи отстъпи назад. Той посегна към нея.
Тя се дръпна.
— Какво искаш?
Синджън се усмихна, когато ръката му се обви около талията й, притискайки я към твърдата стена на гърдите си.
— Няма ли да приветстваш своя съпруг както трябва?
Очите й пламнаха предизвикателно.
— Защо да го правя?
— Харесваше ме много в Лондон. Бяхме любовници. Аз изследвах всеки инч от тялото ти и ти от моето. Знам кога доставям удоволствие на някоя жена, а ти ми се наслаждаваше също толкова, колкото и аз на тебе. Отречи го, ако искаш, но ще излъжеш.
— Разбира се, исках нещо от тебе — защити се Кристи. — Не разбираш ли? Имах нужда от наследник за Гленмур. Калъм щеше да ме вземе против волята ми, ако не те бях примамила да консумираме брака си и да ми дадеш дете.