— Никой няма да вземе онова, което е мое — изрече свирепо Синджън, изненадан от пламенността си.
Години наред не беше се сещал за съпругата си. Шотландия и Кристи бяха само неясен спомен. Но сега, след като я беше имал в леглото си три месеца, само като си помислеше, че друг мъж може да се люби с нея, изпадаше в истински бяс.
— Пусни ме, Синджън.
— Не. Искаше съпруг, сега трябва да го изтърпиш.
Ниско ръмжене излезе от гърдите му, когато устата му завладя нейната. Нека ме отхвърли сега, помисли той. Можеше да се прави на незаинтересувана колкото си иска, но той знаеше, че ще лъже. Тя беше гореща жена, също толкова жадна за него, колкото и той за нея. Устата му се впи в нейната, устните му бяха твърди и наказващи. Искаше целувката му да бъде достатъчно смазваща, за да я научи да се подчинява, но тогава ароматът й го обви и той забрави всичко, с изключение на топлината на нейното тяло, сладко тръпнещите устни под неговите и възбуждащата й миризма, която го беше преследвала в сънищата му.
Той раздели устните й с езика си и вкуси сладостта на устата й. Кристи започна да се бори с него. За нейна чест се опита да го отблъсне. Той я задържа здраво, наслаждавайки се на неповторимия й вкус. Спомените за експлозивната им страст го пронизваха като светкавици. Гърдите й, така съвършени под неговите длани, стегнатата ножница, която обхващаше члена му, начинът, по който тя се извиваше под него… Горещите нощи в нейното легло, мокрите им от пот тела, движещи се заедно в съвършена хармония — той си спомняше всичкото това с нарастваща пламенност.
Внезапно Кристи го отблъсна силно и се дръпна от него, треперейки, очите й бяха диви и замъглени. Дишаше тежко, гърдите й се вдигаха и спускаха с всеки бърз дъх.
— Не! Няма да ти позволя да ми го причиниш!
Синджън замря разколебан.
— Какво да ти причиня? Не е нещо, което да не сме правили преди.
— Бях различен човек тогава. Ти искаш съпруга не повече, отколкото аз искам съпруг. Нека се разделим като приятели.
Синджън измърмори проклятие.
— Ти носиш детето ми. Трябва нещо повече от приятелство, за да се създаде дете. Защо да се правим, че никога не сме били любовници?
— Защото това свърши, Синджън! — извика тя. — Аз получих каквото исках, а ти имаше благосклонна любовница за известно време. Няма нужда някой да знае за детето ни, ако не искаш да се знае. Никога няма да се върна в Лондон, а знам колко мразиш тукашните планини. Ако някой ден намериш друга жена, за която да се ожениш, можеш да се разведеш с мене. Влиянието на лорд Мансфийлд би трябвало да ти разчисти пътя.
По дяволите! Защо трябваше да му говори така ужасно хладнокръвно и логично?
— Първото, което ще направя, е да изпратя съобщение до Джулиън относно данъците. Сър Осуалд би трябвало вече да се е върнал в Лондон. Няколко въпроса за увеличението трябва да осветлят нещата. В това време трябва да успокоя бунтовниците от твоя клан. Чувстваш ли се достатъчно добре, за да ме придружиш до залата?
— Много съм добре. Беше шок да те видя в Гленмур и това ме накара да припадна. Здрава съм като кон.
Погледът му се отдели от лицето й.
— Да, изглеждаш достатъчно здрава. Сияеща би било по-правилната дума. — Предложи й ръката си. — Не си мисли и за минута, че всичко помежду ни е уредено, обаче. Ядосан съм. Ужасно съм ти ядосан. Ти взе от мене нещо, на което нямаше право.
Кристи прие ръката му не особено благосклонно. Синджън помисли, че добре й се е накарал, докато тя не изстреля изведнъж.
— Имаше ли някоя друга жена предвид, освен съпругата си, която да роди твое дете?
Синджън отказа да приеме предизвикателството. Тази жена го беше изтощила. Колко още можеше да поеме? Никоя друга не се беше отнасяла към него така немислимо както собствената му съпруга. Той беше разбрал, че Кристи Макдоналд е жива беля още първия път, когато беше видял седемгодишната мъжкарана. Не беше очаквал тя да израсне като такава предизвикателна красавица с тяло, което би изкусило и светец. А господ знаеше, че той не беше никакъв светец.
Беше се увлякъл по собствената си съпруга. Какво ужасно недоразумение. Но вече нямаше да се остави да го мамят. Чувствата му бяха значително охладнели, след като бе открил коя точно жена беше направил своя любовница в Лондон. Сега изпитваше главно гняв, задето беше излъган и използван. За съжаление, макар да не искаше да си го признае, все още я желаеше.
Намериха хората от клана на Кристи да се въртят в залата, мърморейки помежду си и пиейки силната шотландска напитка, която правеха от ечемик и която можеше да събори силен мъж под масата само за един час. Разговорът секна, когато двамата с Кристи влязоха. Настроението беше все още експлозивно, хората — намусени и затворени.