Синджън почувства пробождане в тила и инстинктивно разбра, че тук няма приятели. Тази мисъл не беше приятна и внезапно нещо се промени и се раздвижи у него. Това беше неговата земя, по дяволите! Чувството за отговорност беше толкова чуждо за него, че му отне няколко мига, за да смели новооткритото си усещане за лоялност към тези планинци, които бе презирал през по-голямата част от живота си. Отдавна смяташе съвестта за нещо умряло от занемаряване още преди години.
— Направи ли ти нещо тоя окаян грешник? — запита Калъм, проправяйки си път през тълпата, за да стигне до Кристи.
— Много съм добре, Калъм — увери го тя. — Бях смаяна да видя лорд Дарби тук толкова скоро, след като се разделихме в Лондон, това е всичко.
Калъм отправи зловещ поглед към Синджън.
— Тъй като ваша светлост сте тук, би трябвало да знаете какво мислим.
— Слушам ви — каза Синджън и се стегна.
— Аз съм Калъм, старейшина на рода Камерън — изрече важно Калъм. — Кристи Макдоналд е нашата водачка и хората от нейния клан се тревожат за благополучието й. Вие не бяхте истински съпруг за нея. Не ви искаме тук. Идете си и ни оставете на спокойствие.
Синджън зае отбранителна позиция.
— Гленмур и неговата област са мои. Дали ви харесва или не, но аз съм съпругът на вашата предводителка.
Групичка недоволни шотландци се събраха около Калъм. Родът Камерън го подкрепяше. Бяха едри, страшни на вид мъже, но Синджън не беше страхливец. Не отстъпи, тялото му беше напрегнато, ръката — на дръжката на меча.
Усмивката на Калъм не стигаше до присвитите му очи.
— Случват се злополуки, ваша светлост. Ще бъде лесно да отървем Кристи от съпруг, когото тя не иска.
Синджън изгледа Кристи с присвити очи.
— Сигурни ли сте, че не ме иска? Може би трябва да я попитате. Убийте ме и ви гарантирам, че Гленмур ще загъмжи от кралски войници — предупреди той.
Последва напрегната тишина, докато планинците обмисляха думите на Синджън.
— Слушайте всички вие! — извика Кристи в напрегнатата тишина. — Няма да се говори за убийства, Калъм Камерън. Синджън е моят съпруг и аз нося неговото дете. Приберете се по домовете си всички вие. Няма какво повече да се обсъжда.
— Почакайте — заповяда Синджън. — Има още нещо, което искам да кажа. Не знам защо данъците ви са увеличени, но със сигурност възнамерявам да разбера.
— Не само тази година — викна Доналд, — но и предната, и по-предната!
Синджън се намръщи, питайки се не за първи път защо Джулиън не му беше споменавал, че е вдигнал данъците в именията му. Обикновено разискваше с него деловите въпроси, свързани с Гленмур, преди да предприеме някакви действия.
— Сега нямам отговора, но ще го разбера. Когато моят кочияш потегли утре за Лондон, ще отнесе писмо до брат ми с молба да се занимае с въпроса. Междувременно никой няма да плаща данъци за това тримесечие. Освен това аз лично ще посетя домовете ви, за да видя какво може да се направи за подобряване на условията за живот.
Речта му беше посрещната с небрежно одобрение, въпреки откритата враждебност от страна на целия род Камерън.
— Ще изчакам и ще видя колко струват надутите ви думи — изръмжа Калъм, очевидно неудовлетворен.
Обърна се и излезе от залата. Тълпата бързо се пръсна след него, оставяйки Синджън и Кристи сами.
— Беше великодушно от твоя страна — каза Кристи със следа от кисело одобрение в гласа. — Но можем ли да вярваме на един англичанин?
Кристи не пусна Синджън в спалнята си тази нощ. След като въздухът посиня от ругатните му, той последва безмълвно злорадстващата Маргот до една незаета стая, проклинайки Кристи Макдоналд и Флора Рандал. Защо му се случваше всичко това! Беше щастлив и безгрижен в Лондон, поддържаше репутацията си и използваше на воля дадения му от бога талант да води хедонистичен живот. Искаше да се махне от тези проклети шотландски планини, но как би могъл? Кристи носеше неговото дете и той усещаше непреодолимия подтик да остане достатъчно дълго, за да види как изглежда това дете.
Синджън намери вещите си струпани до стената в стаята, в която го пратиха. Два сандъка и малка торба. Не знаеше колко ще трябва да остане, затова бе взел целия си гардероб. Беше имал и предвидливостта да донесе сандъче със златни монети и друго със сребърни, скрити в единия от големите сандъци.
Преди да си легне, той инструктира кочияша Джон да се върне рано на следващата сутрин в Лондон. Беше написал писмо до Джулиън и го връчи на Джон. При добро време то би трябвало да стигне след две седмици. Това означаваше, че ще бъдат необходими поне четири седмици, за да получи отговор, който да изясни мистерията около увеличените данъци. Ако нещата продължаха по този начин, щеше да последва бунт. Кристи не беше достатъчно силна, за да усмири водача на рода Камерън.