— Колко време смяташ да ни удостояваш с присъствието си? — запита Кристи, бутвайки настрана празната си купа.
— Внимавай, жено, още съм ти ужасно ядосан. Ще те осведомя, когато реша да замина. Някога хрумвало ли ти е, че може да искам да науча нещо повече за земите си?
— Не. Тази мисъл никога не ми е минавала през ума — изтърси Кристи. — Оставаш, за да ме накажеш.
Погледът му я обгърна цялата.
— Не се ласкай. Оставам, защото този път съм заинтересуван от владенията си.
— Проклети англичани, пъхат си носа навсякъде — измърмори Кристи. — Нямам нужда от тебе. Никога не съм имала.
Синджън пусна вилицата си, все по-ядосан, и отмести стола си от масата.
— Имаше обаче нужда от мене за едно нещо, мадам. — И погледна многозначително към корема й.
Кристи се обърна към него, стиснала юмруци, с вирната брадичка и пламтящ поглед.
— Да, милорд. Ако не бях искала нещо от тебе, никога нямаше да се унижа така. Знаеш ли колко ми беше противно да се правя на твоя курва? Аз съм съпругата ти, за бога! Подобни лъжи нямаше да са необходими, ако беше мъж на място. Носеше ме като трофей на ревера си, за да ти завиждат приятелите ти. Цял Лондон си шепнеше за най-новата любовница на лорд Грях. Господи, как ненавиждах това!
Избухването й го смая. Тя говореше така, сякаш беше оскърбената страна. Не знаеше ли, че той се интересува от нея повече, отколкото от всяка друга жена, която е познавал? Това ли е бил планът й от самото начало? Да го накара да се увлече, а после да го остави да се чуди защо го е изоставила? Това ли трябваше да бъде наказанието му, задето я беше пренебрегвал през всичките тези години?
— Ти ме използва! — нападна я Синджън.
— Не съм взела нищо, което да не е било по право мое — възрази Кристи. — Гордостта ти ли е наранена, Синджън? Може би беше време жена да ти въздаде заслуженото. Лорд Грях. Пфу! Лорд Упадък ти пасва по-добре.
Гняв кипна у Синджън. Не му се случваше често да пламва, но Кристи го изкушаваше сериозно. Необходима му беше цялата сила на волята, за да не експлодира. Изопнал уста, с кораво и студено изражение, той й обърна гръб и се отдалечи.
Проклет да е, роптаеше безмълвно Кристи. Защо не си беше останал в Лондон? Тя вече се бе примирила да прекара остатъка от дните си без него. Тогава той нахлу в привичния й живот, внасяйки безпорядък заедно с болезнени спомени за мъжа, който я беше направил жена и я беше научил на страст.
Хората от клана й бяха повече от смутени от пристигането на Синджън. Калъм беше дори бе заплашил да го убие. Защо Синджън беше дошъл сам, без охрана или войници? Беше сам англичанин сред хиляди планинци, които ужасно мразеха завоевателите.
Кристи въздъхна. Знаеше, че Синджън никога няма да й прости, че го беше излъгала, и наистина не можеше да го обвинява. Но колко я ядосваше той! Светът не се въртеше около лорд Грях. Нима беше очаквал тя да го посрещне в леглото си снощи? Усмихна се, като си спомни яростните му ругатни, когато се опита да влезе в нейната стая и намери вратата заключена. Но истински я ядосваше усилието, което трябваше да положи, за да се накара да заключи вратата си за него. От момента, в който той бе влязъл в Гленмур, тя жадуваше да го докосне, да се приближи достатъчно до него, за да вдъхне мъжествения му мускусен аромат, който навестяваше сънищата й. Потребността беше толкова силна, че се беше принудила да прибегне до гнева си, за да не се поддаде на чара му.
Ако Синджън я бе искал, защото я обичаше, тя щеше с радост да го приеме в леглото и в сърцето си. Но той не се задоволяваше само с една жена. Може би тя щеше да му е достатъчна, докато е в Гленмур, но щом се върнеше в Лондон, лорд Грях щеше да продължи разпуснатия си начин на живот.
Ръката й отлетя към корема, където растеше неговото дете. Той може и да не иска детето, но тя го искаше, и то много. Бъдещият Макдоналд. То щеше да наследи Гленмур и да върне на нейните хора гордостта им. Наследникът на Синджън беше спасението на клана, неговата съдба. И нещо още по-важно, детето щеше да бъде частица от своя баща, същество, което тя да обича, след като той си отиде. Колко щастлива би била да отдаде сърцето си на Синджън, ако той можеше да остане верен на една жена. Тя се закле да възпита детето си така, че да бъде достойно за своя баща — такъв, какъвто би могъл да бъде.
Синджън се възхити от коня си. Нямаше представа, че Гленмур притежава конюшня с толкова много добри жребци. Моята конюшня, напомни си той. Всичко, което току-що беше видял — земите, където яздеше, селото, черквата, тлъстите овце, откарвани в долината, за да презимуват, — беше негово. Гърдите му се издуха от гордост, каквато не беше чувствал от много дълго време. Никога не беше харесвал дивите, брулени от ветровете шотландски планини или пък дивите им обитатели, но сега някакво странно чувство на спокойствие, на притежание го караше да ги вижда по различен начин.