Рори вдигна рамене.
— Вие сте англичанин — изрече, сякаш това обясняваше всичко.
Синджън помисли над това за един миг, после каза:
— Не ме харесваш, нали? Усетих го още в Лондон.
— Не сте ми дали основание да ви харесвам, ваша светлост.
— Знаеше какво е замислила Кристи, нали?
— Не и в началото. Каза ми го, след като се възмутих от вашите посещения в дома й посред нощ. Това не ми харесваше, но не ми беше работа да се съмнявам в нашата водачка. Ние с Маргот сме сгодени и тя щеше да ми съдере кожата, ако бях предал господарката.
— Разкажи ми за рода Камерън — каза Синджън.
— Те са воини, не са овчари или фермери, макар че така си изкарват прехраната. Сърдят се още откакто старият лерд Ангъс направи Кристи своя наследница. Оттогава Калъм Камерън заговорничи да свали Кристи и да стане водач на клана.
— Може ли да го направи? — запита Синджън.
— Имаше нужда родовете Макдоналд, Раналд и Маккензи да застанат зад него. За щастие, повечето, с изключение може би на Маккензи, са верни на Кристи и осуетиха усилията на Калъм. Тогава той реши, че ще стане водач чрез брак с Кристи. Но не можа да я убеди да анулира брака си с вас. Тогава тримесечните данъци бяха вдигнати отново и онези, които първоначално се противопоставяха на Калъм, се съгласиха с него, че кланът се нуждае от мъж предводител. Искат да е воин, който да се бори за правата им. Тогава Кристи и Маргот замислиха плана да ви потърсят в Лондон. Знаете останалото, ваша светлост.
— Да — потвърди сухо Синджън.
Макар да разбираше мотивите на Кристи да го преследва в Лондон, му беше трудно да й прости, задето го беше лъгала. Беше го измамила, за да й направи дете, и това беше наранило гордостта му. Тя го беше искала само за едно нещо, докато той наистина я желаеше. Всичко беше добре измислена хитрост и той беше паднал капана й. Добре, нещата се бяха променили. Той беше в Гленмур сега и независимо дали на Кристи й харесваше или не, щеше да направи така, че тя и хората от клана й да разберат, че той командва.
Синджън вдиша дълбоко студения, режещ въздух, по-скоро наслаждавайки се на разходката. Конят му беше добър, компанията също не беше лоша, като се има предвид, че не бе добре дошъл за тези планинци, а и Кристи го чакаше в Гленмур.
Кристи метеше калдъръма в двора, когато Синджън и Рори се върнаха. Докато Рори прибираше конете, тя се облегна на метлата, наблюдавайки Синджън. Очите й се присвиха замислено, когато го видя да се взира напрегнато в покритите с бръшлян стени на Гленмур, като че ли пресмяташе колко струват. Тя знаеше, че Гленмур не означава нищо за него, но за нея беше всичко. Още не можеше да прикрие гордостта, която изпитваше от дома на предците си.
Тогава той забеляза жена си и тя тръгна към него. Небрежната му поза по никакъв начин не прикриваше напрежението в тренираните му мускули или начина, по който я гледаше, като хищник, съсредоточил се върху жертвата си. Стъпките й станаха по-бавни. Въздъхна, припомняйки си как твърдите косми по гърдите му дразнеха голите й гърди, начина, по който стегнатите мускули на седалището му тръпнеха под ръцете й, коравите му бедра. Нищо не я беше подготвило за унищожителния чар на лорд Грях. За цели три чудесни месеца тя беше познала и желанието, и удоволствието. А сега познаваше отчаянието. Синджън я ненавиждаше и тя трябваше да вкорави сърцето си срещу него, преди да копнее за неща, които не можеха да се осъществят.
— Хареса ли ти ездата? — запита Кристи, когато Синджън продължи да я гледа със странен блясък в очите.
— Да, беше доста интересно. Рори е чудесен водач. — Той се вгледа в гърдите й, после погледът му се спря на корема й. — Добре ли си?
— Много добре, благодаря.
— Ела вътре с мене.
Това беше повече заповед, отколкото покана.
— Сега ли?
— Сега — каза той. — Трябва да поговорим. Твоята стая е подходяща.
Кристи трябваше да подтичва, за да не изостава от него.
— Не можем ли да говорим, в залата?
— Не.
Той се заизкачва по стълбите и не спря, докато не стигна до нейната стая. Отвори вратата и изчака тя да влезе вътре. Сърцето й започна да бие по-силно. Опасно беше да остава насаме със Синджън. Неговата силна чувственост беше докарала по-малодушни от нея жени до гибел.
Тя отиде до прозореца и се вгледа в земята, която беше принадлежала на семейството й поколения наред. Синджън застана до нея. Тя чувстваше топлината му, усещаше гнева му дори още преди той да заговори.
— Не ме пусна в спалнята си снощи.
— Беше сърдит.
— Очакваше да разтворя обятия ли? — Гласът му беше суров, пълен с напрежение. — Повече харесвах Флора.
Кристи вдигна рамене.