— Флора беше мит. Дадох ти това, което мислех, че искаш, и… — Думите й секнаха.
— … и аз ти дадох това, което искаше.
Тя стисна устни.
— Да. Няма да отричам. Съжалявам, ако това те натъжава, милорд, но не се притеснявай за детето. На нашето дете няма да му липсва любов.
— Детето се нуждае от баща — каза Синджън.
Тя видя стиснатите му юмруци и се запита какво ли очаква от нея. Не любов, очевидно. Светът беше пълен с безброй жени, които му предстоеше да срещне и да обича.
— Аз… предположих, че не искаш да те притесняват.
— Погрешно си предположила. Възнамерявам да бъда в Гленмур до раждането на моето дете. После може би ще го взема в Лондон, където ще бъде отгледано сред цивилизовани хора. Смея да твърдя, че Джулиън ще престане да ми натяква, ако стана семеен човек.
Кристи ахна и се хвърли върху него с подивели очи, малките й юмруци задумкаха по гърдите му.
— Не! Не можеш да го направиш! Няма да ти го позволя.
— Спри! — каза той, хващайки я за китките. — Ще обсъдим това, когато се успокоиш. Най-вероятно ще стоя тук през цялата зима. Щом дойде пролетта, би трябвало да знам повече за броженията в Гленмур.
— Предупреждавам те, Синджън — изсъска Кристи, — само да ми вземеш детето, ще съжаляваш.
Изисканата му вежда се вдигна нагоре.
— Трябваше да помислиш за последиците, преди да предприемеш щурия си план да забременееш.
— Не биваше да узнаваш! Нито да те е грижа — добави тя.
Все още държейки здраво китките й, Синджън я привлече към себе си. Почувства топлината й, вдъхна изкусителния й аромат и я пожела отново. Твърдата издутина под талията й го заинтригува. Искаше да я види гола, да докосне мястото, където растеше детето му. Гърдите й бяха по-големи, отколкото си ги спомняше, и жаждата да ги изследва беше толкова настоятелна, че пусна китките й и обхвана двете хълмчета. Почувства как зърната й се втвърдяват под дланите му и очите му потъмняха от желание.
Колкото и да й беше ядосан, задето го беше измамила, не можеше да спре вълнението на тялото си от меките й, изящни извивки. Също толкова бързо, колкото беше кипнал, гневът му се изпари. Жадуваше да се забие дълбоко в стегнатата й ножница, да вкуси сладката й страст и да даде на двама им това, от което така очевидно се нуждаеха.
Кристи трябва да беше прочела мислите му, защото миг преди да я вдигне на ръце, тя се дръпна, а лицето й застина в строги линии.
— Не! Няма да ти позволя да го направиш! Не съм за тебе нищо друго, освен едно женско тяло. Никога не си искал съпруга или семейство. Какъв мъж си ти? Ако си спомняш, се съгласи с моите условия да прекратим връзката, когато дойде време да си тръгна. Дали съм забременяла през това време, е проблем, който щях да решавам сама. Не мога да преброя колко пъти ми каза, че бракът ти те устройва, защото съпругата ти не предявява никакви изисквания към тебе. Всичко, което исках от тебе, беше наследник за Гленмур и някой, когото да обичам. — Тя докосна корема си. — Чрез твоето дете — наследник на рода Макдоналд.
— Проклета да си! — изръмжа Синджън.
— Не! Проклет да си ти. Излъга ме.
Синджън не намери никаква грешка в логиката й. Той се беше съгласил с нейните условия. Толкова я беше искал, че би обещал каквото и да било. Бе сключил дяволски пакт. Вярно, мислеше си, че съпругът й е лишен от морал повече от самия него. Съвестта му го беше боднала, но страстта бе надделяла. Разбра твърде късно, че сам се е вкарал в капан.
Използвайки стъписването му Кристи бе избягала от стаята. Той изруга и я последва долу в голямата зала, където намери Рори да го чака.
— Кога искате хората да започнат да си поправят къщите? — запита момъкът.
— Колкото може по-бързо — беше отговорът на Синджън. — Разбирам, че зимите тук, в планините, са сурови.
Рори кимна и излезе от залата.
— Какви поправки? — поинтересува се Кристи.
— Ще платя да се стегнат колибите в селото на Макдоналд. Има много какво да се направи и нуждата изглежда неотложна. Не съм посетил другите родове — Камерън, Раналд и Маккензи, но ще се заема с тях веднага щом мога.
— Няма пари за строителни материали — възпротиви се Кристи.
— Нека аз да се тревожа за това. — Той подуши изкусителния аромат, който се носеше откъм кухнята. — Гладен съм. По кое време обядваме? Ще има ли време да се изкъпя?
— Ядем рано, но има достатъчно време за баня. Ще изпратя кухненските помощници горе с корито и гореща вода. Веднага отивам.
Синджън я хвана за китката.
— Ще имам нужда от помощ, за да се изкъпя. Не съм взел камериера си.
— Всички в Гленмур се къпят сами — осведоми го Кристи.
— Ще ми изтриеш ли гърба? Поне това един съпруг би могъл да очаква от съпругата си.