— Името й. Кажи ми как се казва — настоя Синджън. — Такава рядка красавица.
— Казва се лейди Флора Рандал. — Вайълет изгледа пренебрежително тайнствената дама. — Съпругът й трябва да проявява разбиране, също като твоята съпруга.
Синджън се взря в младата красавица, поразен и загубил дар слово от неуловимо усещане, което тормозеше паметта му. За нищо на света не бе в състояние да си спомни някога да е срещал лейди Рандал. Макар че не можеше в никакъв смисъл на думата да бъде описана като червенокоса, нейната коса имаше смайващ цвят, нещо между канела и бакър, преливащо само в мъничко златисто, колкото да създаде интересен контраст.
Беше с дребна кост и миниатюрна, но в присъствието й имаше нещо, което я правеше да изглежда по-висока. Докато стоеше до вратата, всички неангажирани мъже в залата се устремиха към нея. Краката на Синджън се задвижиха сами в същата посока.
— Къде отиваш? — запита с пронизителен тон лейди Вайълет.
— Да видя какво съм изгубил, пропускайки другите светски събития през последните седмици — подметна той през рамо, насочвайки се право към лейди Флора Рандал.
Синджън си проби път сред плътния кръг от млади мъже, възхищавайки се на начина, по който дамата манипулираше дендитата от висшето общество. Младите контета навярно осъзнаваха кой ги избутва настрана, защото Синджън чу неколцина да шепнат името му. Веднага му отвориха пътека, допускайки го във вътрешния кръг. Тогава той се изправи пред нея, взрян в съвършения овал на безупречното й лице.
Очите й бяха зелени, забеляза той, като искрящи изумруди. Устните й бяха пълни и червени, миглите — дълги, като тъмни крила, които се извиваха нагоре в краищата. Блестящата й, целуната от слънцето кожа го изненада. Дамите от висшето общество панически избягваха слънцето. Но всичко у тази тайнствена жена беше изящно.
Беше облечена в зелена муселинена рокля, която, макар да не бе прилепнала, разкриваше всяка извивка на пищната й фигура. Синджън сериозно се съмняваше, че тя носи нещо за повдигане на бюста под ризата си. Макар че деколтето й не беше строго, разкриваше достатъчно, за да си струва да се загледа човек. И той би се обзаложил, че не е единственият, който мисли така. Синджън усети, че се втвърдява, и беше шокиран сериозно от това. По дяволите! Желаеше я, а дори не я познаваше!
— Вярвам, че това е моят танц — изрече той, проточвайки чувствено думите, което би накарало повечето жени да припаднат от желание.
Тя вдигна полека очи към него и той изпита странното чувство за нещо познато. Потърси в паметта си, но не откри нищо.
— Познавам ли ви, милорд? — изрече Флора с леко дрезгав глас, който подразни сетивата на Синджън и го накара да усети остра възбуда.
— Не, милейди, но това лесно може да се поправи — каза той. — Аз съм Сейнт Джон Торнтън, лорд Дарби. Приятелите ме наричат Синджън.
Стори му се, че нещо трепва в ясните дълбини на очите й, но то изчезна твърде бързо, за да бъде сигурен, че го е видял.
— Приятелите го наричат лорд Грях — прошепна някой наблизо, достатъчно високо, за да чуе дамата.
Елегантните вежди на Флора се вдигнаха леко.
— Лорд Грях ли?
— Не им обръщайте внимание, милейди. Можете да ме наричате Синджън. А вие сте…
— Лейди Флора Рандал — каза тя, подавайки му ръка. Синджън стисна топлата й малка длан и положи лека целувка на кокалчетата на пръстите й. После, след като я дари с омайваща усмивка, обърна ръката й, смъкна надолу ръкавицата и целуна китката й. Усети тръпка да минава през нея и я притегни напред.
— Ето, кадрилът започва, ще се присъединим ли? — Преди тя да има възможност да протестира, той я изведе при танцуващите двойки.
— Значи вие сте лорд Грях, за когото съм чувала толкова много — каза лейди Рандал, когато първите звуци на музиката изпълниха залата.
— Приятелите ми преувеличават — възпротиви се Синджън. — Не им обръщайте внимание. За първи път ли идвате в града?
— Да, и признавам, че е доста по-различен от това, с което съм свикнала.
Стъпките на танца ги разделиха и когато се срещнаха отново, Синджън запита:
— Акцент ли долавям, милейди?
— Да, просто местен изговор, милорд — измърмори тя.
Кристи Флора Макдоналд, водачка на клана Макдоналд след неотдавнашната смърт на дядо й, се взираше в мъжа, когото не беше виждала от женитбата им преди петнадесет години. Душеше я гняв. Честно казано, искаше лорд Дарби не повече, отколкото той нея. Но обстоятелствата се бяха променили. Нейният английски съпруг беше вдигнал непосилно рентите и данъците и хората от клана й, особено родът Камерън, бяха настояли тя да поиска анулиране на брака от английски съд и да се омъжи за Калъм Камерън.