Той загледа как лицето й почервенява и се замоли тя да не откаже. Отговорът й беше неохотен.
— Добре. Ще взема от Мери четката, с която търка гърнетата. Последните й думи предизвикаха бурен смях. Колкото и да й беше ядосан, Синджън знаеше, че тя никога няма да го отегчава. И нещо още по-важно, не знаеше колко време ще успее да си държи ръцете далече от нея. След като беше изпитал освободената страст на Флора, нямаше търпение да открие дали има разлика между Флора любовницата и Кристи съпругата.
След като първоначалният му гняв се беше изпарил и на негово място беше дошло спокойствието, той не виждаше причина двамата с Кристи да не се наслаждават един на друг по същия начин, както го бяха правили в Лондон.
Запита се колко ли време ще му трябва, за да убеди Кристи да му позволи да споделя леглото й. Засмя се. Нямаше да е лесно, но пък си струваше.
7
Умът на Синджън блуждаеше, а тялото му блаженстваше, отпуснато във ваната. Чакаше Кристи. Не беше сигурен, че тя ще дойде, но тръпката на предчувствието бе тъй вълнуваща. Бременността не беше помрачила красотата й. Дори я беше подсилила. Само като си помислеше, че е избягвал Кристи пред всичките тези години, защото я беше запомнил като вироглава червенокоса мъжкарана! Не, не беше съвсем вярно. Той не желаеше съпруга, която да се намесва в начина му на живот. Искаше свобода.
Трудно беше да си се представи като баща. Щеше да му трябва време, за да свикне с тази идея. Но колкото повече мислеше, толкова повече му харесваше. Син и наследник или дъщеря, която да прилича на Кристи. Не беше споменал в писмото си до Джулиън, че лейди Флора и Кристи Макдоналд са една и съща жена. Смяташе да го остави за онзи момент, когато ще говори с брат си лично. Как ли щеше да се изненада? Ами Ема? Тя щеше да изпадне във възторг при новината, че ще става леля.
Почукване на вратата извика усмивка на чувствените устни на Синджън. Кристи. Беше дошла. Членът му трепна неволно и той се запита колко ли време ще му бъде необходимо, за да вкара Кристи в леглото си.
— Влез — извика той.
Усмивката му увехна, когато Рори влезе в стаята.
— Къде е Кристи?
— Седи с хората от Камерън. Прати ме да ви кажа, че ви чакат в залата.
— Казаха ли какво искат?
— Не. С Камерън никога не може да каже. Кристи ги покани да хапнат с нас.
Синджън изригна проклятие.
— Кажи им, че ще сляза веднага.
Недоволен от ненавременното прекъсване, той влезе в залата след малко. Кристи, Маргот и Рори седяха на масата с Калъм, Доналд и още няколко мъже от рода Камерън.
— Разбрах, че искате да говорите с мене — каза Синджън, сядайки до Кристи.
— Да — каза Калъм. — Научихме, че днес сте душили из селото на Гленмур.
— Ако наричате огледа на моята собственост душене, да, точно това правех. Възнамерявам да посетя селата на Камерън, Раналд и Маккензи през идните седмици.
Яростният поглед на Калъм се спря за момент върху Кристи, преди да се върне към Синджън.
— Значи е истина. Чухме, че ще стоите в Гленмур през зимата.
Съзнавайки, че това ще раздразни Калъм, той положи ръка върху ръката на Кристи.
— Да, намерението ми е да остана за раждането на детето. Червендалестото лице на Калъм стана тъмночервено и Синджън се напрегна, очаквайки избухване. Мери и нейните помощници избраха този момент, за да внесат подноси с храна. Калъм отправи ядосан поглед към Синджън и се нахвърли върху храната.
Изгладнял, Синджън посвети следващия един час на стомаха си. Опита супата от стриди, печеното овнешко, задушената пъстърва, заека, варените кореноплодни зеленчуци, залети с масло, и неизбежните овесени питки. Десертът се състоеше от пудинг, направен от ябълки. Синджън изяде щедри порции от всичко, което сложиха пред него, смаян от апетита си. При такива условия щеше да изгуби стройната си фигура, на която висшето общество толкова се възхищаваше.
Заситен най-после, той се облегна назад и зачака вожда на рода Камерън да изложи оплакванията си. Не се наложи да чака дълго. Калъм се изправи и изрече:
— Ще продължим ли разговора насаме, ваша светлост?
— Нямам нищо против — отговори Синджън, отмествайки стола си назад.
Кристи също стана.
— Можем да говорим тук.
Залата веднага се опразни. Калъм отправи недоволен поглед към Кристи.
— Това, което искам да кажа, е само за ушите на негова светлост. Не е твоя работа.
Кристи изправи рамене.
— Като водачка на клана имам право да чуя какво ще кажеш на лорд Дарби.
— Кристи, ще говоря с Калъм насаме — каза Синджън с безапелационен тон. — Нека аз да се оправям с това.
По изражението на лицето й личеше колко е ядосана, но нищо не можеше да се направи. Тя беше бременна; нямаше нужда да понася гнева на Калъм. Синджън можеше да се справи с Калъм по-добре, отколкото една жена, очакваща дете.