— Не ми казвай какво да правя, милорд — изсъска Кристи. — Справяла съм се с проблеми без твоята помощ и ще продължа да го правя и след като си заминеш. Състоянието ми не ме прави по-малко способна.
— Сега съм тук, жено — каза Синджън, натъртвайки на всяка дума. — Бракът ни ми дава право да се занимавам с проблемите на клана.
— Аз съм все още водачка! — възрази Кристи. — Тук си само от един ден и вече се опитваш да се налагаш.
— Въпреки това ще говоря с Калъм насаме — заяви Синджън, решен да не отстъпва. — Беше дълъг ден, иди да си легнеш.
Почувства изпепеляващата вълна на гнева й и се опита да сдържи собствения си яд. Не разбираше ли тя, че се опитва да й помогне? Беше бягал от задълженията си към нея години наред и сега искаше да й бъде полезен. Върнеше ли се в Лондон, тя можеше да прави каквото си поиска.
Синджън си спомни кабинета от някогашната сватба и помисли, че той ще е добро място за разговор насаме.
— Ще говорим тук — каза той, махвайки на Калъм да го последва.
Щом влязоха в кабинета, той запали свещника и се обърна към Калъм. Макар да бяха почти еднакво високи, Калъм беше по-едър и по-мускулест.
— Какво не можеш да кажеш пред другите? — предизвика го Синджън.
— Искаме да се махнете оттук.
— Говориш от името на Раналд, Маккензи и Макдоналд?
— Вярвам, че ще са съгласни с нас.
— Никъде няма да ходя, Камерън. Още не, във всеки случай. Това е моята земя. Реших да поема управлението, докато съм тук. Вече започнах ремонти в селото на Макдоналд. Какво мога да направя, за да подобря положението на рода Камерън?
— Не искаме нищо от английските кучета.
Очите на Синджън се присвиха.
— Какво друго имаш да кажеш? Хайде, давай, човече.
— Не ви искаме тук. Кристи би трябвало да се омъжи за планинец.
— За мъж като тебе ли? — изсмя се Синджън.
— Да, за мъж като мене. Вие не се интересувате от Гленмур, никога не сте се интересували. Събирате данъци и си живеете като крал от нашата пот. Нещата бяха различни, когато старият Ангъс беше водач. После той умря и Кристи стана негова наследница. Много от нас искаха тя да анулира брака си и да се омъжи за мене. Бракът не беше консумиран, нямаше да бъде трудно да се анулира. Тя ни каза, че отива в Лондон с тази цел. Вместо това се върна с дете в корема. Казва, че детето е отговорът за нашето бъдеще.
— Може би е права — допусна Синджън. — Един ден моето дете ще стане новият водач.
— Ами! Детето е Торнтън, не е истински шотландец.
— Кристи е Макдоналд — напомни му Синджън. — Тя носи детето ми; не може да има анулиране.
Студената усмивка на Калъм и заплашителните му думи издаваха намеренията му.
— Има и други начини да получа това, което искам.
— Не ме плашиш, Камерън. Кристи е моя.
— Значи оставате?
— Да, засега.
Очите на Калъм се присвиха.
— Не казвайте, че не съм ви предупредил, ваша светлост. Планинците не са забравили поражението при Кулоден. Тук е опасно за англичаните. Предупреждавам ви. Пазете си гърба.
— Заплашваш ли ме, Камерън?
— Приемете го както искате — изръмжа Калъм. — Лека нощ, лорд Дарби.
И излезе от кабинета.
Синджън остана на мястото си и се замисли над заплахите на Калъм дълго след като той събра съплеменниците си и напусна Гленмур. Калъм беше опасен мъж, който трябваше да бъде наблюдаван.
— Синджън, още ли си тук? Калъм отдавна си отиде.
Синджън трепна при звука на гласа на Кристи.
— Да.
Тя влезе в стаята.
— Какво правиш?
— Мисля.
— Какво искаше Калъм?
Синджън избра внимателно думите, за да не я разстройва.
— Нищо ново, все същите заяждания.
Почти виждаше как колелцата в мозъка й работят, докато тя стигаше до правилното заключение.
— Заплашил те е, нали?
— Не се боя от него.
— Би трябвало. Калъм е отмъстителен човек. Така и не преглътна факта, че дядо избра жена за свой наследник.
Синджън я привлече в прегръдките си, благодарен, че тя не се дърпа.
— Не се тревожи за това, Кристи. Мога да се грижа за себе си. Не съм си губил цялото време за безполезни занимания. Вземах уроци по фехтовка и по бокс, знам как да се защитавам.
— Не и срещу Камерън. Те не се бият по джентълменски. Не бива да ходиш никъде без Рори. Той ще ти пази гърба.
— Тревожиш се прекалено много — изрече Синджън, хващайки Кристи за ръката, за да я отведе в залата.
Там Рори и Маргот седяха до огнището и си приказваха тихо.
— Какво има? — запита Рори, поглеждайки ту Синджън, ту Кристи. — Какво искаше Калъм?