— Нищо важно — каза Синджън.
— Заплашил е Синджън — намеси се Кристи. — Няма да изпускаш лорд Дарби от очи, Рори. Косъм не трябва да падне от главата му. Калъм ще погуби клана с ревността и заплахите си.
— Можеш да разчиташ на мене, Кристи — изпъчи се Рори. — Ще пазя живота на мъжа ти.
— Всички вземате Калъм прекалено на сериозно — възрази Синджън. — Но ще се радвам на компанията ти, Рори.
— Така да бъде — каза младежът. — Хайде, Маргот, късно е.
— Имаш ли нужда от мене тази вечер, Кристи? — запита приятелката й.
— Не, иди да си легнеш, Маргот. Рори има право. Късно е.
— Ще помогна на Кристи, ако нещо й трябва — каза. Синджън.
Маргот го изгледа смаяно, преди да се обърне и да тръгне да излиза заедно с годеника си от залата.
— Лека нощ, Синджън — каза Кристи. — Мога да се справя и сама.
— За мене ще бъде удоволствие да ти помогна да се съблечеш.
— Но не и за мен — измърмори тя под нос.
Без да й обръща внимание, той я грабна на ръце и я понесе по стълбите.
— Синджън! Пусни ме.
Но тя можеше само да се държи здраво за него, докато той се изкачваше по тясното стълбище. Когато най-накрая я пусна да стъпи долу, вече бяха в стаята й. Той я остави да се плъзне надолу по тялото му, давайки й да почувства неговата възбуда. Кристи задуши един стон. Знаеше ли той какво й е? Как би могла да се съпротивлява на съблазънта му, ако той продължеше да дразни сетивата й?
Ръцете му се спуснаха към връзките на деколтето й.
— Много съм добър в това, ако си спомняш.
Тя си спомняше всеки миг със Синджън. Твърде добре, за съжаление. Отблъсна ръцете му.
— Нямам нужда от помощ.
Горещият му поглед се премести от лицето към корема й.
— Искам да те видя. Имам право. Аз съм ти съпруг.
— Колко мило, че си го спомняш. — От думите и капеше сарказъм. — Много жалко, че не го знаеше, когато ме направи своя любовница. Или когато лорд Грях си прекарваше добре, печелейки поредната слава.
Синджън се намръщи. Тя го изкарваше мъж, лишен от каквито и да било достойнства, мъж, на когото тя не се възхищаваше. По дяволите, той самият не се възхищаваше от себе си напоследък. Какво се беше случило? Той имаше също толкова основания като да я обвинява, ако не и повече.
— Трябваше да ми кажеш коя си — прошепна той. — Искам те, това не се е променило.
— Какво можеш да ми предложиш, Синджън? — предизвика го Кристи, гласът й трепереше от вълнение. — Ще бъдеш ли тук, докато детето ни порасне? Ще ми бъдеш ли верен? Някога ще бъда ли за тебе нещо повече от удобство? Жена, която да топли леглото ти, докато се върнеш в Лондон при упадъчния си живот?
— Честно казано, не знам — изтърси Синджън. — Бих могъл да ти обещая, че ще бъдеш единствената жена, която някога ще желая, но, по дяволите, не знам. Сега ми се струва, че това е така, но лорд Грях няма най-добрата репутация по сърдечните въпроси. Можеш ли да ме приемеш при тези условия?
Сълзи заседнаха в гърлото на Кристи. Само ако знаеше колко много го желае тя, как копнее да чуе от него, че я обича? Защо Синджън не можеше да бъде онзи мъж, от когото тя имаше нужда?
— Мислех, че си ми сърдит.
— Бях, но ми е трудно да се гневя на жената, която носи моя наследник. Грешка беше да ме лъжеш, и двамата го знаем. Но след като размислих внимателно, не виждам никаква причина да си отказваме нещо, което и двамата искаме и което ни прави щастливи.
Кристи замря.
— Откъде знаеш аз какво искам? Никога не си мислил за мене, докато не те намерих в Лондон. — Тя докосна корема си. — Вече имам каквото исках от тебе.
И се обърна.
— По дяволите, не ми обръщай гръб!
Той я притегли към себе си. Целуна я по тила. Топлината му я опари. Тя пое мускусния му аромат с порите си и почувства как омеква. Знаеше, че не бива, но когато той я докоснеше, костите й се топяха и съпротивата й отслабваше. Да отстъпи пред неговата съблазън нямаше да бъде в неин интерес, но, Света Богородице, изкушението беше непреодолимо. Тя не беше от камък.
Ръцете му се озоваха върху гърдите й, обхванаха ги, погалиха зърната й. Тя се изчерви, когато ги усети как щръкват като камъчета под дланите му и разбра, че и той го е почувствал, защото чу нисък смях да се изтръгва от гърдите му. Слабините му набъбнаха срещу седалището й и тя едва сдържа подтика да се притисне към твърдия хребет на неговото желание. Ръцете му се плъзнаха по корема й тя замря, докато той изследваше издутинката, където растеше неговото дете.
— Искам да те видя гола — прошепна Синджън срещу ухото й. — Искам да видя къде расте детето ми.
Ръцете му се върнаха към връзките на роклята й. Тя наблюдаваше как сръчните му пръсти разхлабват и развързват и си спомни колко бързо я беше събличал в миналото… и как тя нямаше търпение да го съблече.