— Можеш да гледаш — каза тя, — но нищо повече. Не мога да рискувам да разбиеш сърцето ми, когато си заминеш.
Ръцете му замряха.
— Ами аз? Някога помисляла ли си на мене какво ми беше, когато ме изостави?
Тя поклати отрицателно глава. Не бе допускала, че това ще представлява проблем за лорд Грях. Предполагаше, че той бързо ще си намери друга жена.
— Проклета да си! — изруга той, обръщайки я грубо към себе си. — Питах се дали носиш детето ми и не ми харесваше идеята друг мъж да го отглежда. Пиех, за да забравя, губех пари в най-долнопробните игрални зали в Лондон и се въртях около пазара Ковънт Гардън, за да търся жена, която ще ме накара да те забравя. Нищо не помагаше. — Разтърси я леко. — Нищо, чуваш ли? Джулиън непрекъснато ме тормозеше заради ексцесиите ми. Ти ме съсипа, Кристи. Ти! Какво мислиш за това?
Кристи пребледня. Не й беше хрумвало, че ще му липсва толкова, колкото и той на нея. Не и лорд Грях, мъжът, който бягаше от обвързване и се измъкваше от отговорност.
— Аз… нямах представа. Не ми харесваше това, което правех, но се страхувах, че ще ме избягваш като чума, ако разбереш, че съм жена ти. Забравяш, Синджън, че те опознах, докато бяхме заедно. Ти нямаше нищо против да бъдеш женен, стига съпругата ти да си стои там, където не може да се меси в твоите лични работи. Нямаше намерение да променяш порочния си начин на живот.
— Ти изобщо интересуваше ли се от мене? Или всичко във връзката ни беше лъжа? — запита Синджън.
Как може да е толкова глупав, зачуди се Кристи. Толкова ли е повърхностен целият му опит с жените, че не може да разбере кога една жена наистина го обича?
— Интересувах се, Синджън, даже много. Затова не мога да позволя отново да ме съблазниш. Ако се заинтересувам от тебе повече, отколкото сега, бих умряла, когато ме напуснеш. Затова те питах дали си готов да се установиш, да бъдеш мой съпруг и баща на детето ни. Без гаранции не мога да си позволя да те обичам.
Нещо вътре в Синджън се раздвижи. Съвест? Внезапно поиска да стане този мъж, от когото Кристи имаше нужда.
— Мога да се опитам, любов моя. Имаме цяла зима. Дай ми причина да променя живота си. Позволи ми да те любя. Дай ми шанс да бъда това, което искаш.
Тя се взря в очите му. Бяха съвършено черни, пълни с абсолютна решимост. С ликуващ вик той я грабна на ръце.
Усещането за топлата й плът го опияни. Предната част на роклята й беше отворена и той я смъкна по раменете, после издърпа ширита, който държеше ризата й. Гърдите й бяха по-големи, зърната — по-тъмни. Положи я на леглото и се надвеси над нея.
Целуна клепачите й и върха на носа й, докато галеше гладката бяла плът на гърдите й. Миг преди устата му да плени нейната, погледна в очите й и видя готовност и нарастващо желание. Накара устата й да се отвори и започна да изписва любовни ноти с езика си. Беше жаден за нейния вкус, за сладостта й. Продължи да я целува, докато тя не затрепери под него. Когато откъсна уста от нейната и се вгледа в очите й, видя собственото си отражение и още нещо. Нещо, което никога не беше виждал, нито беше търсил в очите на жените, с които беше спал. Беше толкова зашеметяващо, така неочаквано, че се страхуваше да му даде име.
— Кристи…
Искаше да изрече чувството, но не можеше да намери думи за това.
Изстена, когато тя заби ръце в косата му и привлече устата му отново към своята. Целувката му беше дълга и страстна, засмукваше езика й в устата си, и после й даваше своя. Тя въздъхна, когато той прекъсна целувката. Синджън просто се усмихна и плъзна уста надолу по гърдите й. Близна чувствителните й зърна и тя прошепна името му, извивайки се, за да му предложи повече от себе си.
— Прекалено много дрехи — прошепна той, докато вдигаше глава от гърдите й и я събличаше трескаво.
Когато тя остана гола, той се отпусна назад на петите си и се взря в нея.
Тя се опита да прикрие корема с ръце, но той ги отмести.
— Не, не се крий от мене.
Благоговейно прокара пръсти по корема й. Не беше много наедряла, помисли той и се закле, че ще я накара да яде повече заради детето.
— Още е малко — каза тя плахо. — Ще порасне в следващите четири и половина месеца.
Красивите вежди на Синджън се вдигнаха.
— Тя?
— Надявам се да е дъщеря.
Дали не откриваше намек на предизвикателство в гласа й? Премери с длани тазовите й кости, поклащайки глава в недоумение.
— Ти си твърде тясна. Аз съм голям мъж. Сигурна ли си, че ще можеш да родиш това дете?
— Доста късно е да се питаш за това. Решена съм да го родя.
— Да, знам. Красива си. По-красива, отколкото първия път, когато те видях.