Сведе глава и целуна корема й. Тя се изненада.
— Не те ли отвращавам? Повечето мъже не понасят да гледат съпругите си бременни.
— Държа ли се така, сякаш ме отвращаваш? Тялото ти е по-красиво, отколкото си го спомням. Ще внимавам. Кажи ми, ако направя нещо, с което да те нараня.
— Защо си толкова мил? Когато пристигна, се държеше така, сякаш не можеш да ме гледаш.
— Всеки по свой начин носи бремето на грешките си.
— Не ти вярвам особено, Синджън. Предупреждавам те, няма да ти позволя да откраднеш сърцето ми; не мога да ти го поверя. Щом дойде пролетта, лорд Грях ще побърза да се върне към упадъчния си живот в Лондон.
Той разбираше, че заслужава упрека, но все пак го заболя.
— Не мога да обещая, че няма да стане така, както казваш, но твърдя със сигурност, че ти си единствената жена в живота ми точно сега.
— Никога не е имало друг мъж в живота ми — прошепна Кристи срещу устните му.
Той я целуна силно, после стана и започна да се съблича. После я покри с тялото си, вгледан напрегнато в изразителните й зелени очи.
Тя обви дългите си крака около него, изстенвайки разочаровано, когато той не направи никакво движение, за да проникне в нея. Вместо това той плъзна устни надолу по гърлото й към гръдта, засмуквайки едното зърно в устата си.
След това устата му се премести по-ниско, към талията и корема, прокарвайки пътека от огнени целувки, докато не намери нейния център. Разтърсваща тръпка на наслада затанцува в тялото й, пареща, шокираща и великолепна. Тя ахна, извивайки се нагоре към ласките му.
Когато езикът му я погали там, тя изпъшка и се замята диво, докато вълни от усещания преливаха в нея. Езикът му я раздели, изследвайки сладките гънки, потопи се в топлината й. Напрежението, набиращо се в тялото й, избухна в прилив на екстаз, експлозията я остави безпаметна и сякаш без кости.
Когато се върна обратно към действителността, видя Синджън надвесен над нея, взрян в разфокусирания й поглед.
— Отвори се за мене, любов моя. — Очите му бяха толкова тъмни, така горящи от желание, че тя усети как се взира очарована в тях. Краката й се разтвориха и той навлезе в нея. — Кажи ми, ако ти причинявам болка.
Да й причинява болка? Удоволствието да го чувства отново вътре в себе си беше така прекрасно, че тя едва не припадна. Обви ръце и крака около него, телата им се сляха; нищо друго не беше й се струвало толкова правилно, толкова завършено. Неговата твърдост я изпълваше, превземаше я, омагьосваше я. Ханшът й се надигна нагоре, за да посрещне дълбоките му, бавни тласъци, тя го привлече дълбоко в себе си.
Чу го да шепне името й, чу дългата му въздишка и го усети как нараства и пулсира в нея. После отново долови чувството за безпомощност, бързия прилив на топлина, който изцеждаше силите от крайниците й и изгаряше тялото й, сладкото, интензивно чувство, което не можеше да сдържа.
— Кристи, хайде, любов моя… хайде.
Гласът му звучеше пресипнало, сякаш го болеше гърлото.
Тя почувства как тялото му се разтърсва, усети как членът му се уголемява и се свива вътре в нея и тялото й затрепери около него.
— Кристи, добре ли си?
Тя се рееше, изгубена някъде в блажената бездна, където я беше отвела насладата. Чу гласа му сякаш от голямо разстояние.
— Скъпа, много ли бях груб? Прости ми. Не съм наранил детето, нали?
Някъде в мъглата на ума си тя отбеляза загрижеността му и се усмихна. Той звучеше така, сякаш наистина се интересуваше от нея и от детето й.
— Слава богу — каза той, когато тя отвори очи.
— Не беше груб — изрече Кристи с въздишка. — Толкова отдавна не съм те чувствала в себе си…
Той й се усмихна обезоръжаващо.
— Прекалено отдавна. Никоя друга жена не ме кара да се чувствам така, както ти го правиш.
Кристи се вгледа в него.
— Никоя друга жена ли? — Трябва да е имал дузини. — Сигурно се шегуваш. Имал си много жени, доста по-опитни от мене.
— Да, много — съгласи се Синджън, целувайки върха на носа й.
— Мъжете не се интересуват от съпругите си по този начин.
— Така е.
— Защо си толкова мил?
— Аз съм мил човек.
— Синджън, дръж се сериозно. Кажи защо помагаш на селяните.
— Сега ли?
— Нима моментът не е добър?
— Искам пак да те любя.
— Сега ли?
Той й върна думите.
— Какъв по-добър момент?
Започна да я люби полека, с такава нежна загриженост, че тя се почувства наистина ценена. Тласъците му бяха бавни и равномерни, възбудата му беше грижливо отмерена и тогава търпението на Кристи не издържа. Хващайки ханша му, тя го привлече по-дълбоко, показвайки му без думи какво иска от него. Едва тогава той отприщи страстта си, довеждайки и себе си, и нея до върха. След това тя се прилепи до гърба му и задряма.